Рубрики

Бях на 3 години и 3 месеца, когато на гърба на ходилото на левия ми крак ме ухапа пепелянка. Водеше ме баба ми по бащина линия, която трябваше да налее вода от кварталния геран – с геранило в медните котли и с кобилица на рамо да занесе вкъщи за домакински нужди. В моя речник още я нямаше думата “змия” и след ухапването възкликнах:

- Бабо, едно дълго нещо ме ухапа!

Баба ми се обърна рязко и видя пепелянката, която се вмъкваше в съседния на герана зид. Реакцията ù беше бърза и адекватна: Отряза връзката на домакинската си престилка и с нея пристегна крака ми над глезена; преметна ме като раница на гръб и ме занесе при общинския лекар. Освен противозмийски серум, в онова време мястото на ухапването се третираше с нажежен до червено медицински инструмент.

Раната бързо заздравя, но отокът на ходилото месеци след случилото се не можеше да спадне. За връх на преживяването се прибави и нощно напикаване ­– един, два, а понякога и три пъти месечно.

Баба ми, при която се срещнах с влечугото, беше решила на всяка цена да ми лее куршум за страх. За нея страхът бе първопричината за нощното напикаване. Тайничко от мама извика една баба-лечителка в нейната къща и там ми проведоха “психотерапията”. А тя се изразяваше в следното:

-   в метален съд се разтопяваше калай до степен да прилича на капки;

-   премяташе се кърпа на три места последователно: върху главата, краката и сърцето (гърдите) на пострадалия;

-   върху кърпата се слагаше калайдисан меден сахан (купа), напълнен до половина със студена вода;

-   разтопеният калай се изливаше в сахана с вода. Чуваше се цвърчене и свистене при охлаждането на метала, след което бабите разглеждаха образувалите се фигури от калая. След всяко “изливане на страха” ми даваха да пийна от водата.

Честно да си призная, изпитите глътки вода не бяха приемливи на вкус, но бях послушно дете и изпълнявах това, което зависеше от мен. Бабите и в трите изливания на калая все виждаха фигурки с формата на змия.

Дано да е така. Но след този “психотерапевтичен сеанс” – леене на куршум за страх, нощното напикаване изчезна.