Меню

Барбара Рен - за децата и стресът

Барбара Рен - за децата и стресът

За да се завърнем при светлината, трябва да си дадем сметка за товара на стреса, който носим в тялото си. Този стрес се е натрупал от наследеното, от пребиваването ни в утробата, от раждането и живота ни дотук. Дори храната и начинът ни на живот в момента да не създават болест или проблеми, често те са изпълнени с предизвикателства, така че пораждат стрес, а именно натрупването на стрес ни пречи да осъществим потенциала си в по-късен етап от нашето развитие.

Ние знаем, че сме изградени предимно от вода. Водата пренася посланията. Според източната философия в елемента Вода складираме страха. Тук действа много прост принцип: веднага, щом се поддадем на стреса, започваме да се обезводняваме. Резонансът на стреса намалява хидратацията на тялото, увеличава нивото на страха, и тъй като елементът Вода е свързан с централната нервна система, нейните функции също се нарушават. Стресът предизвиква свиване на течностите в тялото.

Ние сме уязвими и по отношение на така наречените задължителни неща в съвременния живот. Хормоналните контрацептиви, ваксините и медикаментозните лечения често нарушават естествения ни баланс, а технологичните открития, като мобилните телефони, безжичните връзки и компютрите оказват негативно влияние върху потенциала ни за съвършено здраве. Особено тревожен е фактът, че хората държат много от тези неща в спалните си и ги използват постоянно. Защо? С две думи - те замърсяват електромагнитното поле и създават голям стрес за нас и нашите деца, тъй като и ние самите сме електромагнитни същества. И така, ние се свиваме, вместо да се отпуснем и ставаме много по- уязвими.

Барбара Рен е световноизвестен натуропат, хомеопат и водещ специалист по нутрициология и здравословно хранене, с повече от четиридесет годишен опит в областта на холистичната медицина.

Като основател и директор на Института по нутрициология в Лондон „The College of Natural Nutrition“ е обучила водещи специалисти с трансформиращи идеи, помогнали на хиляди хора да променят качеството на живота си.

Тя поставя акцент върху обучението на пациентите си, за да им помогне да разберат сегашното си състояние. Учи ги как да поемат контрол над собствения си лечебен процес. Нейният метод успешно повлиява и тежки заболявания като аутизъм, хранителни разстройства (ано
рексия  и булимия), заболявания на щитовидната жлеза, шизофрения.

Днес Барбара Рен преподава, изнася лекции по целия свят и учи хората да прилагат различен подход към собственото си здраве чрез природосъобразно  хранене и специални лечебни техники.

Децата

Когато говорим за децата, е добре да се огледа родовата обремененост още преди зачеването, за да се очертаят подходящите мерки да се преодолее евентуалния стрес и за укрепване на имунната система. Днес много книги посочват как се е променило храненето ни и какво вредно въздействие оказва това върху имунната система. Книгата „Оставени в мрака“* на Греъм Гин и Тони Райт илюстрира това съвсем ясно. Твърди се, че ваксините подобряват имунитета, но аз съветвам хората добре да проучат нещата, преди изобщо да обмислят варианта да ваксинират новороденото или малкото дете.

Много ясно можем да разграничим три изключително важни прехода, които се осъществяват между раждането и втората годинка на детето. Ако те не протекат гладко, това може да положи началото на състояния и болести, които да се проявят като по-сериозни проблеми в зрелостта.

  1. Малко преди раждането, към края на бременността нивото на медта в тялото на майката започва да нараства,  ролята на този метал е да предизвиква ефективни контракциите, които улесняват раждането на бебето. Увеличеното ниво на медта ще доведе до намаляване нивото на цинка. Съотношението между медта и цинка е много важно, тъй като превесът на медта води до съзависимост.
    Когато бебето е вътре в майката, оцеляването му, разбира се, напълно зависи от нея. Раждането му е първата му стъпка към независимостта. Въпреки, че на този етап то в никакъв случай не е независимо, бебето се нуждае от постъпване на цинк, за да възстанови баланса си след физическото отделяне при раждането. Ако майката приеме част от плацентата си, както постъпват повечето бозайници, то майката ще увеличи нивото на цинк в коластрата си. Много е важно бебето да получи тази богата на цинк храна.
  2. Вторият преход е свързан с минералите натрий и калий. Преди раждането нивата на натрия в ембриона са по-високи от тези на калия. В кърмаческата възраст това трябва да се промени, така че калият да доминира над натрия.
  3. До двегодишна възраст тънките черва на бебето остават пропускливи. Това трябва да се вземе под внимание в диетата и на майката, и на детето. Запознаването на детето с царството на зеленчуците и с всичките му прекрасни, богати на електрони и на калий храни, не би трябвало да започне с отбиването, майката би трябвало да го прави и чрез собствената си диета и личния пример, докато кърми бебето си. За съжаление, в диетата ни присъстват малко зеленчуци, а в наши дни почвата, в която отглеждаме храната си, обикновено е бедна на калий и магнезий.

Пропускливостта на тънките черва позволява на протеиновите молекули в глутена и млечните продукти да преминават през стените им (което често се нарича синдром на пропускливите черва). За да се избегне това, препоръчително е глутенът и млечните продукти да не се включват в диетата и да бъдат заменени от по-меки зърнени култури, включително просо, ориз, киноа и амарант. Незаменимите мастни киселини и фосфолипидите са необходими за централната нервна система и за запечатването на стените на тънките черва. За това е важно, доколкото е възможно, да не се използват загрети мазнини.

Друго важно нещо в кърмаческа възраст е оформянето на кръвно-мозъчната бариера. Тя защитава мозъка от чужди, токсични субстанции. Оформянето й зависи от наличието на достатъчни количества йод, DHA-компонентата в омега 3, витамин D3 (синтезира се в тялото от слънчевата светлина) и цинк. Тези субстанции са важни през целия живот.

Витамин D3 всъщност е едно от най-важните вещества. Затова е добре да можем да я получим в напълно нетрансформиран или неувреден вид – а това е възможно само когато тялото е здраво на клетъчно ниво.

Ако кръвно-мозъчната бариера не функционира правилно, пътят към мозъка е отворен не само за протеиновите молекули, но и за тежките метали (например оловото и живака), пестицидите и т.н. И така, кръвно-мозъчната бариера спокойно може да се нарече първи братовчед на тънките черва, тъй като защитава висшите аспекти на човека на нивото на мозъка.

Ясно е също, че ако токсините преминават през кръвно-мозъчната бариера, това ще доведе до промяна в поведението.


Диетата

Вече споменах колко е важно диетата ни да е в нежен резонанс с нас, за да избегнем стреса, който би довел до дехидратация.  Във всички случаи диетата е жизненоважна. През целия ни живот диетата ни трябва да обслужва пет основни цели, за да осигурява оптимално здраве на клетките. Тя трябва да поддържа:

  • максимално ниво на хидратация
  • алкално тяло (като не забравяме, че всички телесни функции създават киселинност, е особено важно храненето и начинът ни на живот да ни позволяват да поддържаме алкално състояние).
  • правилна телесна температура
  • складиране на електрони-фотони
  • максимално наличие на кислород

 

Ваксините

Доколкото можем, трябва да се стремим да не вредим на тялото чрез стрес.

Ваксините са друг потенциален стрес за тялото, а днес те са толкова много. Изглежда напълно неестествено ако на детето да бъдат направени 35 (задължителни, препоръчителни и нововъведени) ваксини още преди да е тръгнало на училище. Ако бебето ни е в съвършен баланс, но получи поредица ваксини, няма съмнение, че това ще  предизвика стрес и ще доведе до някакво ниво на дехидратация, което ще се усети в дебелото черво. Той може да се прояви по редица начини или пък да бъде труден за откриване. Възможно е при бебето да се появи лек запек или пък то да не е така ведро, както обикновено. При бебе, при което вече е налице известна дехидратация, допълнителният стрес може да доведе до кожни проблеми, включително екзема. Ако предразположенията на бебето вече са се проявили на нивото на кожата, допълнителният стрес от ваксините ще предизвика по-дълбоки проблеми. Стресът ще засили нивото на дехидратацията и може да се появят симптоми в белите дробове – например астма или податливост на настинки. Важно е да се знае, че белите дробове са мястото на депресията. Не е ли трагично още в началото на живота си детето да бъде тласнато към липса на радост и предразположение към депресия.

Ако дете с предразположение, което още не се е проявило в белите дробове, бъде подложено на допълнителния стрес от ваксинацията, това може да доведе до проявление на предразположението в централната нервна система. В тези случаи могат да се появят личностни промени като аутизъм, нощни страхове и тревожност.

Преценката на нивата на енергията и хидратацията при бебето или малкото дете е доста трудна задача, но цялата важна информация е на наше разположение, ако се вгледаме внимателно в семейната история, за да видим какво би могло да се прояви в случай, че детето бъде подложено на стрес. Струва ми се, че това е добър начин да се преценят ползите и вредите от ваксинацията.

Аз вярвам, че ваксинациите могат да породят ненужен стрес в тялото на детето, но дали да го ваксинирате или не е изцяло лично решение. Ако искате да научите повече по темата, препоръчвам ви да прочетете прекрасната книга на Тревър Гън.

 

Възпаленията

Когато оценяваме здравето на детето, бихме могли да преценим общия стрес, преживян от него по време на прехода от бебешката възраст до момента. Както вече знаем, стресът поражда дехидратация, която на свой ред забавя движението на лимфата и предизвиква склонност към съсиреци в кръвта. Ако тялото не е в състояние да се прочисти адекватно, рН в лабораторната епруветка се променя и възниква възпаление. Ние сме склонни да възприемаме възпалението като опасен, а не като преходен процес; но то представлява естествено ребалансиране, което включва топлина и затова притежава способността да поправи положението. Повишената температура е начинът на тялото да се справи с нещо и крайната му цел е то да бъде прочистено. Пречистването се осъществява по естествен път, когато тялото се загрее, тъй като тогава кръвта се движи по-бързо и лимфата се разрежда. Затова не е неестествено децата да вдигат температура, докато им растат зъби, и честите оплаквания при бебетата са възпалено гърло, повишена температура и подути лимфни възли – все признаци на конгестия и липса на пречиствателна работа за решаването на проблема.

Това се проявява особено отчетливо когато начинът на живот и диетата на детето до двегодишната му възраст са били неподходящи. В подобни случаи процесите на прочистване може да са се объркали до такава степен, че детето започва редовно да вдига температура.

Детските болести са от голямо значение, защото показват коя част на тялото е претоварена. Също така, те са ясен знак за целия наследен стрес, който въздейства върху детето, и за способността на тялото да се прочиства.

Повтарящите се проблеми с гърлото обаче са сигурен знак, че нещо в диетата или в начина на живот на детето предизвиква прекомерен стрес или претоварване в тялото. Затова повтарящите се проблеми с гърлото трябва да бъдат сигнал. Ако оставим болестта да отмине, но не се справим с първоизточника на възпалението (обикновено диетата), тялото ще трябва да решава проблема отново и отново.  Решаването на проблема е просто: трябва да предизвикаме движение, като включим повече течности и се погрижим диетата на детето да не го натоварва.

Ушните инфекции, например говорят за дехидратация и за липса на движение на течностите и следователно за непълно прочистване. Това е особено вярно в детството, защото тогава ушните канали са доста малки и лесно се запушват, което, особено когато се съчетае с излишък на токсини за елиминиране, означава, че са силно податливи на повтарящи се проблеми.

Интересно е да отбележим, че дехидратацията и възпалението на ушната лигавица показват също, че нивата на мед и цинк на детето са в дисбаланс и затова родителите му може да забележат и поведенчески проблеми. Например, детето може да е леко тромаво или не особено дисциплинирано в училище. Ако тялото се мъчи, това се проявява не само физически, но и на всички нива на същността. Така че е добре да се огледа и поведението.

 

Хиперактивните деца и диетата 

Днес много често чуваме за деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), който има редица обичайни поведенчески проявления, включително безпокойство, лоша концентрация, проблеми със съня и постоянна превъзбуденост и движение. При него виждаме всички преходи в действие: детето няма достатъчно незаменими мастни киселини или фосфолипиди, за да помогнат на нервната система да затвори тънките черва; дисбалансът на натрия и калия активира прекомерно надбъбречните жлези и предизвиква превъзбуда; и преходът между медта и цинка не е осъществен в достатъчна степен, което влияе върху съня на детето, а в резултат и върху концентрацията, поведението и зависимостта му. В тези случаи е изключително важно да се разгледат диетата и начинът на живот на детето и да се помисли какво претоварва тялото и какво се случва в резултат на това.

Тук често диетата е най-очевидният виновник, защото при деца с крайни поведенчески прояви много често тънките черва не са се затворили правилно и протеиновите молекули на глутена и млечните продукти преминават в кръвта, като достигат до мозъка, задвижвайки поведенческото разстройство. За много поведенчески проблеми се смята, че са свързани с психиката, а не с биохимията, но когато огледаме живота на предишните поколения и видим какви проблеми са се предали по наследство, дори и само като засилена дехидратация, възпаление и липса на прочистване, можем да разберем, че те се натрупват и създават предизвикателства за детето и родителите му, особено ако не бъдат решени преди пубертета.

От друга страна, ако успеем да решим проблемите още в детството, ще преодолеем стреса и ще създадем свобода на движение, което ще окаже много благотворно въздействие през пубертета.

Знаем, например, че най-висока заболеваемост от шизофрения в света има на западния бряг на Ирландия и пак там откриваме най-високата заболеваемост от цьолиакия, която – ако не се лекува – може да доведе до шизофрения. Ако тънките черва са здрави, площта за абсорбция е огромна, но ако власинките, малките изпъкналости, които създават тази огромна абсорбираща повърхност, не са развити или са полегнали, площта за абсорбция значително намалява. Лошото е, че човек може да премине детството, без да забележи този проблем, но тъй като пубертетът е натоварващ период, тогава той се проявява, вземайки своето.

Още по темата

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook