Меню

Доналд Уиникът и „достатъчно добрата майка“ – втора част

Доналд Уиникът и „достатъчно добрата майка“ – втора част

Любов, интуиция, вяра в себе си – и най-вече удоволствие

Ако трябва в едно изречение да се опишат характеристиките на достатъчно добрата майка, може да се каже, че тя действа интуитивно, (о)познава детето си, вярва в себе си и собствената си преценка за отглеждането на бебето, адаптира се към неговите нужди, изпитва удоволствие от грижите и контакта с него.
Така е поне вижда тези характеристики английският педиатър и психоаналитик Доналд Уиникът.

През първите 6 месеца майката:

  • има нужда да опознае своето бебе

Уиникът твърди, че първата потребност на майката след раждането е да се увери, че бебето ѝ е нормално. Установяването на този факт, успокоява нейните страхове, зарежда я с гордост и удовлетворение. Майката развива своята адаптивност към нуждите на бебето като постепенно го опознава.

Още в средата на миналия век, Уиникът е подържал тезата, че е важно Тя и То да са заедно възможно най-скоро след раждането, защото интимната връзка между тях поставя „основите на личността“ и емоционалното развитие на детето. От тази връзка зависи и „способността му да устоява на фрустрациите и ударите, които рано или късно ще се изпречат на пътя му“.

Майката трябва да опознае своето дете в различните емоционални състояния, които то изживява (когато е спокойно и когато е възбудено), за да бъде адекватна на неговите потребности във всеки момент. Тук е мястото разберем и защо е важно за майката не само да следва инстинктите си, но и да разбира емоционалния свят на детето си, особено в началото.

На този етап бебето се намира в голяма бъркотия от страхове, фантазии и импулси, с които не знае как и не може да се справи успешно без помощта на майката. Например моментите, в които бебето е гладно, Уиникът нарича „ужасните преходи от сън или будно задоволство към всепоглъщащата лакома атака“. Той определя природата на бебето в такива моменти като „деспотична“, а него самото като „вързоп от недоволство: несъмнено нормално човешко същество, но такова, в което бушуват яростни лъвове и тигри“. Според психоаналитика, почти сигурно е, че малкото човече е много уплашено от своите чувства в този момент, и че „ако никой не ви е обяснил това и вие може да се изплашите“.

В случай, че майката познава добре детето си, има възможност да възприеме правилно тази възбуда („като форма на любов“) и да помогне на бебето да се справи с нея „като никой друг“.

  • се намира в състояние на „първична майчина загриженост“

През последните месеци на бременността и няколко седмици след раждането, майката също е в особено състояние, което Уиникът нарича „първична майчина загриженост“. В този период майката е много чувствителна, понякога самовглъбена и някак отделена от реалността. По този начин тя изживява своето психично сливане и идентифициране с бебето преди то да се роди и малко след това.

Въпреки че понякога това поведение се приема трудно от околните (бащата, други деца в семейството), то е необходимо, защото ѝ позволява да усеща интуитивно потребностите и емоциите на бебето, така че то да се чувства сигурно и защитено.

  • усеща интуитивно нуждите на бебето и напълно се адаптира към него

Докато майката опознава бебето и се намира в състояние на първична майчина загриженост, тя най-добре знае какво да прави с детето си и как да му помогне, защото то наистина е напълно зависимо от нея.

Повечето майки са физически и емоционално изтощени след раждането. Ако това е първото им раждане, нямат представа какво да правят с новороденото, нямат предишен опит. Наоколо е пълно с акушерки, баби и приятелки, които искат да помагат и дават съвети от всякакво естество. Има и други информационни канали (книги, интернет, телевизия и пр.) с изобилие от теории и препоръки. Човек може напълно да се изгуби сред този океан от информация, която действително може да бъде полезна, но по-скоро за физическото обгрижване на новороденото.

Ако майката се осланя изцяло на външни указания, тя не само може да се обърка, но и не поема достатъчно отговорност за детето си, смята Уиникът. И добавя: „...когато майката вярва на собствената си преценка, се справя най-добре“. Именно тази първоначална пълна адаптираност на майката е онова, от което детето се нуждае, за да развие у себе си така наречената „базисна свързаност на егото“, която според Уиникът е основата на формиращата се личност на детето.

  • успява да изгради пълноценна връзка с бебето

Опознаването на бебето и адаптирането към неговите нужди се случват благодарение на един важен и естествен фактор – майчината любов. Тя носи енергията, от която се изгражда връзката между майката и детето. Тази връзка помага на бебето да развие своя потенциал и един добре структуриран „аз“, който има всички предпоставки да се превърне в креативна, спонтанна и жизнена личност

Уиникът твърди, че за детето да се храни навреме е толкова важно, колкото е важно и отношението на този, който го храни. То приема за даденост голяма част от обкръжението (аромата и мекотата на дрехите, температурата на водата за къпане и пр.), но „това, което не може да взема за даденост, е удоволствието на майката от обличането и къпането му“. За да го постигне, майката трябва да се освободи от притесненията си, които до голяма степен „зависят от невежеството“.

Факт е, че някои бебета са много неспокойни и много плачат, което е голямо предизвикателство за майките, удовлетворяващ контакт с такова дете е трудно. Колкото повече майката разбира защо е неспокойно бебето, толкова по-уверена и способна ще бъде да го успокои или да устои на „атаките му“ в такива моменти.

Всъщност, за изграждането на стабилна и удовлетворяваща връзка между майката и бебето, е важно тя да му позволява да изразява всичко, което чувства. Любовта не е достатъчна – трябва да има и приемане, дори на тъмната страна и разрушителните импулси, които съществуват у всеки човек.

В старанието си да бъдат перфектни, майките рискуват да станат твърде обсебващи и ограничаващи за своето дете, като не му позволяват да изразява страх, гняв, болка, разочарование. Възможно е майката да се опитва всячески да предотврати тези негативни емоции и да предпази детето си от тях, защото противното създава у нея усещането за личен провал. Но достатъчно добрата майка разбира и е готова да приеме и „сянката“ на своето малко създание като го обича такова, каквото е.

Според мен, това е семенцето, от което се развива приемането и себеобичането на всяко същество и е най-важното условие за изграждането на пълноценна връзка с майката, а оттам и с всички други важни фигури в живота му по-натам.

  • създава позитивна среда

Средата, в която майката ражда и отглежда бебето си е от съществено значение за развитието на нейната първична майчина загриженост и способността ѝ да бъде достатъчно добра за детето си. Уиникът нарича това „спомагащо обкръжение“. Тук от значение са не толкова физическите условия на средата (чисто, топло, проветрено, тихо и пр.), а по-скоро спокойствието и комфортът на самата майка. Тя има нужда от лично пространство, от свободата да бъде обърната навътре към себе си и към невидимото интимно пространство между нея и бебето, за да успее напълно да се отдаде и да го „удържи“.

Тук е моментът да споменем и ролята на бащата на този етап. Според Уиникът бащата трябва да накара майката да се почувства сигурна, обичана и защитена. Психоаналитикът отправя към майките следния призив: „Наслаждавайте се да оставите другите да се грижат за света, когато вие създавате нов негов член“.

Подкрепям изцяло този апел. Когато майката има до себе си мъж, който я обича и обгрижва, за нея би било по-лесно да осигури позитивна среда за развитието на бебето и по-късно – да успее да въведе необходимите за него фрустрации. На нея не ѝ се налага да се тревожи за материалните нужди на семейството и/или да бъде социално активна.

Ако майката отглежда детето си сама, рискът да се почувства слаба, безпомощна и неспособна да отговори на нуждите на новороденото нараства. В тези случаи има и друг сценарий – тя би могла твърде силно да се вкопчи в малкото създание, да стане свръхпротективна и да не съумее да го подкрепи в процеса на диференциация на Аз-а (необходимото отделяне от нея).

В третата част на текста ще научите как достатъчно добрата майка помага на детето си да се справя с трудностите в невинаги доброжелателния свят. Няколко лични истории подкрепят и илюстрират тезите.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Доброволно изтегляне на дигитален видео монитор Philips Avent (SCD620) 

Като предпазна мярка Philips доброволно изтегля и обезщетява притежателите на този модел. Прочети повече...

Харесай ни във Facebook