Можете да четете тези редове, когато:

Искате да се подготвите за захранването на бебето;

Вече сте опитали да захраните детето, но сте срещнали някои проблеми, като например:

• детето отказва да се храни с лъжичка – изблъсква я с езиче.
• детето не приема храната – изплюва я обратно, прави гримаси.

При всички случаи може би си задавате едни и същи въпроси като например дали е време за захранване и дали детето получава необходимите хранителни вещества?

Препоръчително е захранване около 6-ти месец, но не по-рано от 17-та и не по-късно от 26-та седмица от раждането. Препоръчително е продължаване на кърменето през целия период на въвеждане на храни, допълващи кърмата, за оптимален растеж и развитие на детето. 

Ранно захранване (след навършване на 4-5 месеца) може да се препоръча при намаляла кърма и ниско наддаване; при хранене с мляко за кърмачета и при проблеми от страна на бебето (например рефлукс). При всички случаи е необходима консултация с лекаря на детето. 

Детето е готово за захранване, когато: 

1. Може да седи само и държи главата си изправена; 
2. Може само да взема предмети и да ги слага в устата си; 
3. Не избутва храната с език навън, а я преглъща;
4. Не се задавя и не кашля от храната (случва се понякога, но не непрекъснато); 

5. Проявява интерес, когато се храните, имитира как ядете; 

Да имитира как се храните означава да умее да поднася към устата си предмет или играчка. 

1. Показва интерес към храната, посяга да я пипне с ръце; 
2. Скъсява интервалите между кърменията и 2-3 седмици на често кърмене не помагат – детето може да е гладно и след кърмене.

Захранването не бива да бъде отлагано за по-късно от навършването на 6 месеца. Това е свързано с още един въпрос, който е възможно да си задавате:

Дали детето получава нужните хранителни вещества?

След 6-тия месец, майчината кърма и изкуственото мляко не могат да затоволят нуждите на детето от хранителни вещества. Детето се нуждае от храна, която включва основните хранителни вещества, най-вече:

1. Висококачествени белтъчини (протеини) – важни са за растежа на тялото и му доставят енергия. Съдържат се в месото, рибата, яйцата, млякото, бобовите, ядките, зърнените храни. Недостигът на белтъчини в храната води до забавяне на растежа и развитието в ранната детска възраст, отслабва имунозащитните механизми, води до анемия и др. 
2. Незаменими мастни киселини (полезни мазнини, най-вече омега-3 и омега-6) – важни са за умственото развитие и познавателните процеси, укрепват устойчивостта към болести, помагат при алергии и атопичен дерматит. Дефицитът на незаменими мастни киселини при децата може да затрудни растежа и развитието. Съдържат се в майчиното мляко и в млека за кърмачета и преходните млека (различни структурно от тези в кърмата), растителните мазнини, рибата. Подпомагат усвояването на витамин Д
3. Витамин А – укрепва устойчивостта на детето към болести, подпомага здравето на кожата, както и зрението при здрач. Недостигът му води до забавяне на растежа и развитието, влошена устойчивост към инфекции, промени в епитела на кожата и лигавиците. Съдържа се в майчиното мляко, черния дроб, месото, яйцата, млечните продукти
    
4. Йод – за развитието на мозъка на детето и за имунитета. Недостигът му предизвиква нарушение в обмяната на веществата, понижение на имунитета, забавяне в развитието. Съдържа се в рибата, млякото, яйцата, спанака
    
5. Желязо – за умствените и психическите способности, за правилния растеж и развитие, особено през първата година. Съдържа се в майчина кърма, млека за кърмачета, преходни млека и други бебешки храни, обогатени с желязо (четете етикета), черния дроб, яйцата, месото, пълнозърнестите храни, тъмно-зелените зеленчуци, вариата (бял боб, нахут, леща). Около 6 месечна възраст започват да се изчерпват запасите от желязо.  Според препоръките на експертните организации, ранното въвеждане на месни продукти и храни, обогатени на желязо (каши) са важна превенция на дефицити на желязо и желязно-дефицитни анемии при децата.
    
6. Витамин C – подсилва имунитета и помага за усвояването на желязото. Съдържа се в портокалите, дините, пъпешите, броколите, доматите, червените чушки, листните зеленчуци, магданоза, копъра и др. Важно е захранването с плодове, защото съдържащият се в тях Витамин C подпомага усвояването на желязото, което детето ще започне да приема най-вече с месото, обогатените с желязо каши, зелените зеленчуци. Храненето може да завърши с 1-2 лъжички плодово пюре „за десерт“.

Според последните проучвания, месо може да се предложи на детето почти веднага след първата храна, но не преди навършването на 6 м., когато храносмилателната система все още не е готова за усвояването му. След тази възраст то е лесно усвоимо и важно заради съдържащото се в него желязо и пълноценни белтъчини. 

Какво е важно: 

1. При включване на захранващи храни кърмачето се нуждае от допълнителен прием на течности. Макар че в периода на захранване много бебета все още отказват вода, добре е да изградите навика да предлагате. 
2. Не се тревожете, ако през първите седмици детето яде все още само символични количества от новата храна – това е съвсем нормално. Целта на този етап е то да свикне с нея, да се научи да се храни от лъжичка и да преглъща. В началото на захранването детето се нуждае само от 2-3 супени лъжици храна като постепенно количеството се увеличава до една порция твърда храна = 1/2 чаена чаша на всяко хранене при 2-3 хранения на ден и дневен прием на 550 мл мляко (кърма). 
3. Признаци на непоносимост или алергия са повръщане, диария или обрив. В тези случаи – консултирайте се с лекаря. 
4. Ако детето отказва или не понася добре дадена храна, сменете я с друга и след седмица опитайте да я предложите отново. Ако отново има същите оплаквания, консултирайте се с лекаря, вероятно не я понася. 
5. Ако трудно приема вкуса на новата храна, можете да я добавяте по малко към такава, която вече харесва (например плодово пюре към зеленчуково). Пюрето от тиква обикновено е предпочитана първа храна заради по-сладкия си вкус, който децата харесват. 
6. Промяна в цвета, консистенцията и честотата на изхожданията е нормална в периода на въвеждане на нови храни. 
7. Не отлагайте въвеждането на храните алергени. Според съвременните научни доказателства въвеждането на алергенни храни преди 1-годишна възраст води до създаване на толеранс, а не до сенсибилизиране. 

Въпроса за плодовите сокчета

• получили сте съвет да започнете да предлагате на детето плодов сок преди да го захраните, под предлог, че това не е захранване.
• предложили сте плодов сок и смятате, че детето не го понася добре 

Това често се случва още след навършването на 2 месеца.

Стомахчето на вашето бебе все още не е готово за храна, различна от майчиното мляко. Адаптираните млека максимално наподобяват майчиното мляко, но въпреки това не са майчино мляко. Какво да кажем за плодовия сок... ако го предложите сега, стомахчето на бебето за първи път ще посрещне хранителни вещества, които не познава и за които не е готово. Заради по-голямата чревна пропускливост, те ще преминат лесно и в кръвта, което може да активизира реакция като към алерген. Бебето няма все още в пълен обем и нужните ензими, за да може да разгражда добре и да усвоява хранителни вещества от другите храни, заради което е по-вероятно и да получи проблеми с коремчето като колики или диария.

Предлагането на плодови сокове преди навършване на 6 месеца увеличава и риска от зъбен кариес и алергични реакции, поради незрялата имунна система; създава риск от инфекции, предизвикани от Escherichia coli при възможното замърсяване на плодовете. 

Затова според последните препоръки, до 12 месеца децата не се нуждаят от плодов сок, много по-подходящи са плодовите пюрета или плодовете за ядене с пръсти. Предлагането на сок отложете поне до 8 месечна възраст и то в малки количества (30-50 мл), разреден с вода 50:50 към едно от основните хранения на детето, а не между храненията, с цел намаляване на риска от зъбен кариес.
 

Захранване
Първите храни – подходящи първи храни, схеми на захранване, примерни количества. Това е актуализираният текст от книжното издание "Дневникът на мама и татко", тираж 21, юни 2016

В материала са използвани и текстове от книжното издание Дневникът на мама и татко с автори и консултанти д-р Анета Попиванова, Христина Янева-Хедра. проф. д-р Стефка Петрова