Меню

Имунитет и хрема

Имунитет и хрема

Ние сме подслон за множество организми (бактерии, вируси, гъбички), които населяват кожата, лигавиците и органите ни. Между тях има “добри” и “лоши”. “Лошите” са наричани още болестотворни или патогени. Успешната ни защита срещу тях наричаме имунитет. 

Детето се ражда с вродени рефлекси като изплакването и засукването, те са му нужни, за да оцелее. Но се ражда и с вродена защита, която му помага да оцелее във “враждебната” среда от патогени – вроден имунитет. Роденото дете започва да опознава света – да запомня, да учи, да реагира, да се пази... Точно както след всяка среща с патогени (вкл. чрез ваксинация), започва процес на усъвършенстване и обучение на защитата срещу тях – придобит имунитет. Придобитият имунитет е по-съвършен от вродения, тъй като той има „памет“ за онези патогени, с които вече се е срещал и знае кой как може да бъде надвит. 

През първите 3 години от живота си детето среща за първи път множество патогени. В повечето случаи, запознанството с тях означава да се разболее, но в същото време по този начин се изгражда имунитет (и памет) срещу съответния патоген.

Лигавиците* покриват вътрешната част на носа, устата и червата ни. Когато върху тях попадне вирус, те произвеждат течащ или слузест секрет. Този секрет е нашият първи защитен щит срещу вирусите. 

Лигавиците на дихателния и храносмилателния тракт са първият защитен щит срещу патогените. Те са част от вродения имунитет. Хремата и стичането на секрет са първата им реакция срещу микроби.

  • лигавица на дихателния тракт: нос, синуси, носоглътка, трахея;
  • лигавица на храносмилателния тракт: уста, лигавица на тънкото и дебелото черво


Секретът

Секретът "улавя" попадналите в лигавицата дразнители, след което се оставя да бъде изхвърлен от малки метлички, покриващи трахеята. Наричат ги власинки или влакънца. Те буквално измитат секрета към гърлото.

Когато секретът е много, усещаме стичането му – лекарите съобщават, че детето има задна хрема. Финалната фаза преди да го изхвърлим е кашлицата и/или един специфичен звук (нещо като хм-хм), с които го докарваме до устата и в края на краищата го изплюваме или поглъщаме. Спокойно – поглъщането не го връща обратно, а му пречи да навлезе директно в белите дробове. Вместо това, с поглъщането той и събраните в него дразнители отиват в стомаха, където ензимите увреждат бактериите и разграждат техни структури.

Така в белите дробове попада само чист въздух. Или... ако не овладеем хремата, стигаме до усложнения като синузит, бронхит, пневмония.

 

Процесът на производство на секрета

При възрастен човек се произвежда около 1 до 1.5 литър секрет всеки ден! 

Секретът се произвежда от част от епителните клетки, наречени Goblet клетки. Те обаче трябва да имат достъп до кислород, за да произвеждат секрет с оптимален състав и в оптимално количество. А кой е доставчикът на кислород? Кръвта. Затова носната лигавица трябва да бъде добре кръвоснабдена. Затова първото условие детето ни да е здраво, е да поддържаме здрава носна лигавица

Секретът съдържа:

  • веществото муцин, което слепва частици, бактерии и вируси;
  • антимикробни пептиди и ензими, които директно пречат на бактериите да „заседнат“ върху лигавицата, да се размножават, да нарушат контакта между епителните клетки и да предизвикат инфекция;
  • секреторни антитела, които са част от придобития хуморален имунитет
  • възпалителни фактори, които привличат и активират имунни клетки и задействат „каскада на възпаление“

Лигавиците на дихателния и храносмилателния тракт са първата бариера срещу микробите. Затова и първото условие детето ни да е здраво, е да поддържаме в добро и функционално състояние носната лигавица: 

Това може да се постигне чрез:

  1. Ежедневна грижа за достъп до чист въздух. 
    Проветряване на стаите и повече време навън. Чистият въздух изпълва носните кухини, затопля се, осигурява оптимално кръвоснабдяване на носната лигавица и поддържа оптимален състав на секрета.
  2. Ежедневна грижа за влажността на въздуха.
    Влажният въздух поддържа оптимален слой на секрета върху епителните клетки. Когато въздухът е сух, водата от секрета се изпарява и слоят се втвърдява и изтънява. При попадане на патоген в „суха“ носна лигавица се увеличава възможността той да се задържи и директно да увреди епителните клетки.
  3. Овлажняване на носната лигавица
    Носната лигавица може да се овлажни с няколко капки стерилен физиологичен разтвор. Може да се използват и апарати-овлажнители, както и обикновена купа с вода, поставена върху радиатора. Необходимо е обаче водата да се сменя всеки ден, да е чиста и прясна, за да няма растеж на плесени и гъби в нея. Трети алтернативен вариант преди лягане е да пуснете топла вода в банята до образуването на пара – поседете в помещението с детето за няколко минути.
  4. Ограничаване на продължителен престой в помещения с голяма концентрация на хора
    Например магазини, особено в „сезона“ на грипните инфекции. Установено е, че при кихане грипният вирус се разспространява в радиус от 12-16 метра. Грипният вирус е силно инвазивен. Причината за това е, че той не се повлиява от антибактериалните пептиди в секрета и използва „трикове“ за бързо проникване през носната лигавица.
  5. Спазване на лична хигиена след продължителен престой на обществени места
    Редовно измиване на ръцете и лицето. Сапунът може да свърши чудеса, тъй като той има така наречените детергентни свойства и възпрепятства задържането на бактерии и вируси върху кожата, които по случаен начин могат да попаднат в носа или устата.  
  6. Ограничаване на дълъг престой навън при много студено време
    При минус 10-20°С се блокира движението на власинките на епителните клетки и се увеличава възможността частици или бактерии да проникнат директно в белия дроб.
 

Преминаване на патогена през лигавиците

В началото на една вирусна инфекция секретът е бистър и воднист. Това означава, че вирусите са "прескочили" секрета и са стигнали до лигавицата, където заразяват нейните клетки и се размножават. Прочетете как. С разрушаването на лигавицата се увеличава секрецията от носа. Състоянието на детето се влошава и то се чувства отпаднало, с липса на апетит. 

Нужно е да издухваме носа, за да осигурим достъп на въздух до носната лигавица и съответно до белия дроб и с това да нормализираме кръвоснабдяването, както и секрецията на муцин.

Температурата се повишава до над 38° С. Прочетете защо. Обикновено при нормално състояние на имунната система, се активира придобитият имунитет: Може да се подуят локалните лимфни възли, защото в тях имунните клетки на придобития имунитет (B и Т- клетки), се активират, делят и се стремят директно да елиминират заразените с вирус клетки.

По отношение на хремата, нарушената структура на носната лигавица до около 5-ия ден води до сгъстяване на секрета, след което той отново става воднист и прозрачен.

Ако около 5-7-ия ден секретът стане жълт, това означава, че има вторична бактериална инфекция. Причината е образуване на „гнездо“ за заселване с бактерии и намножаването им в увредения от вируса епител. В този случай е необходимо вземане на стерилен секрет, изследване за бактериален растеж и изготвяне на схема от лекар специалист за приемане на най-подходящ антибиотик.*

Защо при инфекция носът тече, кихаме, секретът се сгъстява

В първия ден от бактериалната и вирусната инфекция на носната лигавица, епителните клетки реагират с продукция на възпалителни фактори и хистамин. Това предизвиква силно разширяване на кръвоносните съдове, увеличаванена пропускливостта на клетъчните мембрани и отделяне на течност в околоклетъчното пространство – носът започва да „тече”. Хистаминът дразни носната лигавица и затова кихаме и имаме усещане за сърбеж.

Паралелно, имунните клетки се привличат и локално отделят ензими и разнообразни фактори. Започва възпалителна реакция с цел масивна защита срещу вируса и/или бактериите. Секретът се сгъстява, а носната лигавица „набъбва“ – наблюдава се т. нар носна конгестия – запушване на носа. Понякога ензимите, отделени от активираните имунни клетки, може да повлият на съдържанието и вида на секрета – той може да  стане зелен. Възпалението обаче затихва постепенно при елиминиране на патогена и състоянието на носната лигавица нормално се възстановява до 5-ия ден от инфекцията. 

 

Усложнения 

При продължителна или неправилно лекувана инфекция, възпалението в носната лигавица „ескалира” и тя силно набъбва. Дишането става силно затруднено. Секрецията на муцин се нарушава, а имунните клетки произвеждат твърде голямо количество възпалителни фактори, които могат да увредят не само вече инфектираните епителни клетки на носната лигавица, но и здрави. (обичайно те би трябвало да унищожат само инфектираните клетки). Ето защо, в такъв случай е необходимо ограничаване на възпалението и лечение на силно „набъбналата” носна лигавица, както при алергична реакция. Това състояние се счита за усложнение и се наблюдава след 10-ия ден от инфекцията. В последните години се установява, че не инфекция, а продължително възпалената носна лигавица може да доведе до синузит в детска възраст.

За намаляване на възпалението се предписват локални лекарства, съдържащи вещества, които:

  • свиват кръвоносните съдове – деконгестанти (отпушват носа) и намаляват навлизането на твърде голям брой имунни клетки (например ксилометазолин). Деконгестантите обаче не са особено подходящи за приложение при гъста секреция на муцин, тъй като те изсушават носната лигавица и секретът става още по-гъст. Така дишането вместо да се подобри, се влошава. Страничен ефект от продължително приложение е повишаване на кръвното налягане и поява на нервност и дискомфорт в носа. 
  • намаляват продукцията на хистамин, който има съдоразширяващо действие – антихистамини. Антихистамините също се прилагат при алергичен ринит. Те предизвикват отделяне на по-воднист секрет – секрет „течащ нос”. Страничен ефект от тяхната употреба е поява на сухота в устата, слабост и главоболие.
  • кортикостероиди, които директно подтискат функциите на имунните клетки и затова приложението им трябва да бъде изключително внимателно и абсолютно задължително съгласувано с лекар специалист – уши, нос, гърло.

При всички положения обаче употребата на тези вещества трябва да е по лекарско предписание и съобразено с общото състояние на детето и вида на секрета.


Остър синузит

Синузитът се среща по-често при деца над 6 години, защото вече са налице  развити синуси. Освен симптоми, подобни на хрема, трябва да се следи за продължително главоболие и подуване под очите. 

Симптомите на синузит при деца са:

  • продължителна хрема – повече от 10 до 14 дни, понякога с леко повишена температура;
  • гъст жълт или жълтозелен секрет;
  • зачервено гърло и затруднено дишане;
  • главоболие при деца над 6 години;
  • умора и отпадналост, повръщане;
  • неприятно усещане за подуване на лицето и напрежение в областта на синусите;
  • подуване под очите.

Обикновено при наличие на тези симптоми личният лекар настоява за посещение при лекар – педиатър специалист уши, нос, гърло. При по-големи деца, освен преглед се прави сканиране или ренгенова снимка, за да се установи дали развитието на синусите е нормално и да се потвърди диагнозата синузит. Задължително се взема и секрет за изследване на растеж на микроорганизми, за да се изключи версията, че синузитът е резултат от разпространение на инфекцията до епитела на синусите. Лечението на синузитът в този случай включва продължителна употреба на антибиотици. След инфекцията може да се приложи и физиотерапия за нормализиране на състоянието на носната лигавица и за ограничаване на възпалението.

 


*слой от епителни клетки

** При задържане на секрета твърде дълго в носа може да се затрудни дишането и да се насложи инфекция (т.е. патогени да преминат бариерата и да започнат да се размножават). Инфекцията може да се резпространи до синусите, където да причини синузит. За наличието на инфекция можем да съдим по вида на издухвания секрет:

Гъст и с жълт цвят означава, че в мукозния слой са уловени голям брой бактерии и вероятно е налице бактериална инфекция.

Препоръка: Изследване на стерилен секрет в лаборатория за идентифициране на микроорганизмите и за изготвяне на антибиотикограма – изследване кой антибиотик е най-ефективен срещу бактерията. Тази стъпка често се пренебрегва, но тя е много важна за последващо предписване на антибиотик. Ако навреме се определи вида на бактерията, антибиотичното лечение може да е локално, за кратък период от 5 дни. И най-важното – антибиотикограмата ще покаже чувствителността на съответната бактерия, изолирана от вашето дете в този конкретен случай. Така терапията ще е ефективна и риска от това бактерията да се „адаптира“ и да не се повлияе от антибиотика е малка. Инфекцията ще се ограничи бързо и ще се предотврати навлизане на патогена в трахеята и белия дроб, което води до усложнения като бронхит, бронхеолит и пневномия. 

Понякога в секрета се съдържат следи от кръв. Обикновено това се наблюдава при често издухване, поради „спукване” на малки капиляри в носния отвор. Въпреки, че наличието на следи от кръв не е притеснително, при усилено кръвотечение от носа е необходима незабавна консултация с лекар.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Доброволно изтегляне на дигитален видео монитор Philips Avent (SCD620) 

Като предпазна мярка Philips доброволно изтегля и обезщетява притежателите на този модел. Прочети повече...

Харесай ни във Facebook