Меню

Какво ни прави по-силни – ролята на родителите

Какво ни прави по-силни – ролята на родителите

Вируси, теломери и микробиом: Как да програмираме в децата по-голяма устойчивост срещу заплахите за здравето?

В пандемията COVID-19 най-застрашени са възрастните и хората с компрометиран имунитет. Как да направим така, че децата ни да бъдат по-устойчиви на заплахите за нашето здраве до дълбока старост? Две модерни науки – за микробиома и за теломерите дават отговор на този въпрос и обясняват ключовата роля на родителите. Във времето на най-пандемичната в близката ни история вълна от зараза, време е да погледнем и напред. Предизвикателствата към човешкото здраве и благоденствие са постоянни. Ние и нашите деца можем да бъдем по-подготвени за тях. И нека подготовката започне…сега!

Детството е периодът, в който най-успешно можем да заложим капаните срещу бъдещи заплахи за здравето. Формулата е проста и тя е “Пълноценна грижа за децата". Ако обаче самите ние нямаме мотивация да се грижим пълноценно за себе си, как ще го направим за децата си? Грижата за нашето здраве е и грижа за тяхното здраве. Началото на бъдещото поколение от свръх човеци започва от онези родители, които в рамките на техните възможности успяват да се грижат пълноценно както за децата, така и за себе си. Трудно е, но дори и малките крачки в тази посока си заслужават. Две сравнително нови науки – за теломерите и за микробиома – дават безспорни доказателства за ползите от здравословния начин на живот и пълноценната грижа за децата. Как управляваме нашите клетки и съвкупността от микроорганизми в нас чрез начина ни на живот, поведението и навиците ни? Как клетките ни остаряват и умират? Каква е ролята на бактериите в нашето тяло? И защо родителите и начина на живот са толкова важни при програмирането на бъдещото здраве? Мотивиращи отговори на тези въпроси се надявам да намерите тук.

Теломерите в клетките

В ежедневните битки за здравето, случващи се в невидимия свят на нашето тяло, главна роля имат клетките ни. Когато те са здрави, ние също сме здрави и много по-устойчиви на болестите. Оказва се, че пазители на здравето на клетките са теломерите. Ето и обяснението: Всяка клетка носи в ядрото си нашите гени. Те са представени в 23 двойки хромозоми. Периодично клетката се дели и така се раждат новите клетки и материята ни се обновява. Хромозомите ни придобиват формата Х и предават гените ни в новата клетка. Теломерите образуват предпазна капачка в краищата на хромозомите, която запазва целостта на генетичния материал. С всяко следващо делене на клетката обаче, те се скъсяват. Подобно на края на връзката на обувка, при тяхното пълно износване хромозомата вече не е защитена и генетичният материал в нея се разбридва, а клетката умира или става сенилна – не функционира правилно. С времето това се случва с все повече клетки и води до все повече периоди, в които не се радваме на пълноценно здраве. Кога ще настъпи този период зависи от скоростта на скъсяване на нашите теломери, но и от дължината им към момента на раждане и в детството, която е различна за всеки.

Гените и начинът на живот на родителите ни са били определящи за дължината на теломерите им, които сме наследили. Тя обаче се предава и директно чрез нашата първа клетка – яйцеклетката. В последващото я делене тази дължина се предава на всяка следваща наша клетка. 

По време на вътреутробния живот, теломерите на плода се скъсяват, когато бременната изпитва силен стрес (тревожност, депресия), от тютюнопушенето и от начина й на хранене. По-висок индекс на телесна маса, поднормени нива на фолиева киселина и на витамин Д, наличие на гестационен диабет през бременността са свързани с по-къси теломери на бебето. [1]

След раждането, дължината на теломерите на детето се променя според качеството на родителската грижа, отношението към него и атмосферата у дома. Така например, децата, които приемат кърма в първите шест седмици от живота си имат по-дълги теломери, а твърдата храна в този период ги скъсява. [2]Топлото и отзивчиво отношение към децата влияе положително върху дължината на теломерите, дори при деца, които са изпитали стресиращи събития в ранното си детство.[3] В атмосфера на конфликти у дома обаче, децата изпитват отрицателни емоции и теломерите им са къси. [4] Значение има дори дали родителите се отнасят един към друг с любов или с агресия. За дължината на теломерите значение има също темперамента и някои нарушения в развитието. Децата, които не изразяват чувствата си [5], тези, които проявяват невъздържана емоционална реакция или имат поведенчески нарушения като синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, са с по-къси теломери. [6]Децата с по-чувствителен темперамент (т.нар. темперамент Орхидея) пък се описват като особено зависими от позитивните родителски практики – при наличието им тези деца боледуват по-рядко от настинка и грип, показват по-малко симптоми на депресия и тревожност и по-рядко проявяват автоагресия. [7]  

Все по-нови изследвания за теломерите доказват, че хората, които се хранят здравословно, имат добра физическа активност, добър сън, по-малко се ядосват и по-успешно се справят със стреса, са с по-дълги теломери. Както и че съветите към родителите за пълноценна грижа са много важни за бъдещето на човечеството. Познаването на теломерите ни мотивира не само да удължим годините, в които с радваме на пълноценно здраве, но и да вградим това в гените на децата си. Тепърва предстои теломерите да се превърнат в биомаркер в клиничната практика. 

  1. Храни и напитки, свързани с по-дълги теломери: фибри, зеленчуци, ядки, бобови, водорасли, плодове, омега-3 мастни киселини (сьомга, арктическа пъстърва, скумрия, риба тон или сардина), антиоксиданти от храната (плодове, зеленчуци, бобови, ядки, семена, пълнозърнести продукти, зелен чай, кафе).
  2. Витамини, свързани с по-дълги теломери: Вит. D, витамин B (фолиева киселина), C и Е.

Важна роля за развитието на науката за теломерите има д-р Елизабет Блекбърн, която заедно с двама свои колеги, през 2009 година получи Нобеловата награда за физиология и медицина за откритието на теломерите, които служат като щитове за хромозомите и за теломеразата – ензимът, който поддържа теломерите. Чрез теломерите, потвърждение получават основните принципи на здравословния начин на живот и значението на ранното детство за бъдещото благосъстояние. Изясняват се механизмите, които карат теломерите да се износват или удължават, така че те да бъдат използвани за решение и превенция на редица заболявания. Откритието, че ключови фактори за скъсяването на теломерите са възпалението, инсулиновата резистентност и оксидативният стрес, както и че теломерите могат не само да се скъсяват, но и да се удължават, може да преосмисли начина ни на живот и бъдещето на медицината.

Патогенните вируси и бактерии

За болестотворните микроби, най-често вируси и бактерии, клетките, от които са изтъкани нашите органи са мишена, която те директно убиват или обезвреждат, за да могат да се размножат в нас. Присъствето им предизвква други наши клетки, предимно имунни, да се активират срещу тяхното нашествие. И колкото по-слаби са клетките в засегнатия орган, толкова по-лесно стават жертва на нападателя. Колкото по-слаби са имунните ни клетки, толкова по-неуспешно ни защитават. Известно е, че с възрастта клетките ни стават все по-слаби, просто защото остаряват. Известно е, че остаряването се дължи на скъсяването на теломерите. Известно е също, че теломерите могат да нарастват. Съответно, всеки наш орган може да бъде по-устойчив или по-уязвим на чужди нашественици, според здравето на клетките, от които е съставен, или по-точно, според степента на износване на теломерите в клетъчните хромозоми.

В книгата си „Ефектът на теломерите“ авторките д-р Блекбърн и д-р Епъл обръщат специално внимание на връзката между по-късите теломери и слабия имунитет. Те цитират изследвания, в които хора с по-къси теломери в имунните клетки, включително млади хора, се разболяват по-бързо и проявяват значително по-изострени симптоми. Излагането на хормона на среса, кортизол, допринася за късите теломери, включително в имунните клетки. Късите теломери на имунните клетки се оказват и причина тези клетки да станат сенилни, т.е да „грохнат“. Те започват да нападат всичко по пътя им, включтелно и нашите собствени клетки. Това е базовото обяснение на хроничните възпалeния и автоимунните заболявания, от които страдат хората с компрометиран имунитет, поставени сега и в рисковата група на COVID-19. Причина за чувствителност на рискови групи към новия вирус е и повишена експресия на рецептори за вируса в резултат от прием на медикаменти и на тютюнопушене. В списъка на рисковите хора са тези с диабет, сърдечно-съдови болести, астма, много от тях придобити вследствие на съчетаване на унаследени гени с начин на живот. Добрата новина е, че ние можем да контролираме това като подобрим физическата си активност, начина на хранене и като контролираме стреса. Внимание в това отношение заслужават и посочените в книгата практики за осъзнатост на ума, йога, медитация и ци гун. А още по-добрата е, че можем да отгледаме децата си така, че да имат възможно най-дълги теломери.

Микробиомът 

Ако останем още малко в микросвета на нашето тяло, ще видим, че повече от половината от клетките в него всъщност не са наши, а принадлежат на невидими за нас микроорганизми – те съставляват нашия микробиом. Бактериите са навсякъде около нас. Заселват тялото ни най-вече след раждането при първия ни досег с местата, на които живеят. Отредено е това да са родилните пътища на майката, а после и нейната гръд. Кърменето и пълноценното хранене, досега с природата, избягването на антибиотици без причина, увеличават шансовете за поддържане на здравословен баланс между добрите и лошите бактерии в нас. Пряко или непряко, добрите се грижат за нашите клетки и ни защитават от патогените. И тъй като доказано здравословната храна и начин на живот подхранват добрите, това е още една причина да кажем, че те ни правят по-устойчиви срещу патогени като COVID-19.

Как ни помагат добрите бактерии

  • ПОМАГАТ храната да бъде добре смляна и хранителните вещества (например млечните протеини, пшеничните протеини (глутен), както и млечната захар – лактозата) – пропуснати през чревната лигавица и усвоени от клетките.
  • ПРОИЗВЕЖДАТ различни хранителни вещества – витамини, фолиева киселина и др. По този начин осигуряват постоянно снабдяване на тялото с витамини – нещо, което не можем да осигурим по друг начин.
  • ПРЕЧАТ и ограничават заселването на лигавиците с патогени. 
  • РАЗПОЗНАВАТ патогените и не позволяват преминаването им през лигавиците. 
  • ОБУЧАВАТ нашите имунни клетки да разпознават и обезвреждат нежеланите гости и да толерират добри бактерии да не реагират срещу тях.
  • ПРОИЗВЕЖДАТ собствено оръжие (метаболити) срещу нежеланите гости и го пускат да циркулира в кръвта – нещо като подкрепление за имунните клетки.
  • КОМУНИКИРАТ с клетките в други наши органи и им казват как да действат. Включително с нашия мозък и затова се казва, че могат да контролират характера и поведението ни, както и да влияят на развитието.

  Повече за микробиома прочетете тук

Имунитетът

Имунитетът е нашата способност да се защитаваме срещу болестотворни вируси, бактерии и паразити. В нея участва цялото ни тяло: имунни клетки, тъкани, протеини и органи. Затова грижа за имунитета означава грижа за нашите теломери и за нашия микробиом и обратно – грижата за микробиома и теломерите означава грижа за имунитета. Всички са взаимно свързани с идеята за здравословен начин на живот.  Учените са единодушни, че това включва:

  • пълноценно хранене с много плодове и зеленчуци
  • редовно движение и упражнения
  • закаляване
  • поддържане на здравословно тегло
  • достатъчно сън
  • минимизиране на стреса
  • предпазни мерки при опасност от зараза
     
Предпазни мерки при опасност от зараза 
  1. Да не допуснем вирусите да осъществят контакт с лигавицата – на носа, очите, устата, включително чрез носене на предпазна маска, ако това е възможно
  2. Да си мием ръцете и лицето редовно, особено след излизане навън*
  3. Да избягваме разтъркването на очите, пипането в носа и храненето с неизмити ръце
  4. Да избягваме преохлаждане или изсушаване на лигавиците на носа и устата
  5. Да избягваме затворени пространства, където се събират много хора
  6. Да избягваме контакти с много хора, особено с възрастни, в т.ч. баби и дядовци
  7. Да проветряваме често помещенията и да поддържаме добра хигиена
  8. Да овлажняваме носната лигавица и да се грижим за влажността на въздуха в помещението
  9. Да избягваме тютюневия дим
  10. Да прилагаме допълващи препарати, съобразени с възрастта като черен бъз, клеева тинктура, коластра, вит. С, вит. D (поради ограниченото време навън), хомеопатия и др. с цел профилактика. При подлежащи заболявания – автоимунни, астма, дихателни проблеми или недостатъчност в резултат на COVID-19, всякакви имуностимулиращи средства трябва да се избягват и да се спазват стриктно съветите на лекуващия лекар.


Две модерни науки – за микробиома и за теломерите могат да помогнат за разбирането на смисъла да сме здрави и да обяснят ролята на родителите за бъдещото здраве и благоденствие на нацията. Във времето на най-пандемичната в близката ни история вълна от зараза, време е да погледнем и напред. Предизвикателствата към човешкото здраве и благоденствие са постоянни. Ние и нашите деца можем да бъдем по-подготвени за тях. И нека подготовката започне…сега!

 

 

Източници:

В подготовката на статията е използвана книгата „Ефектът на теломерите“ на д-р Елизабет Блекбърн, лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето, и д-р Елиса Епъл, водещ здравен психолог, както и следните източници:

https://www.livescience.com/why-kids-missing-coronavirus-cases.html
https://www.health.harvard.edu/staying-healthy/how-to-boost-your-immune-system

[1] Gorenjak, V., Petrelis, A. M., Stathopoulou, M. G., & Visvikis-Siest, S. (2020). Telomere length determinants in childhood, Clinical Chemistry and Laboratory Medicine (CCLM)58(2), 162-177. doi: https://doi.org/10.1515/cclm-2019-0235

[2] Wojcicki JM, Heyman MB, Elwan D, Lin J, Blackburn E, Epel E. Early exclusive breastfeeding is associated with longer telomeres in Latino preschool children. Am J Clin Nutr. 2016;104(2):397–405. doi:10.3945/ajcn.115.115428

[3] Robles TF, Carroll JE, Bai S, Reynolds BM, Esquivel S, Repetti RL. Emotions and family interactions in childhood: Associations with leukocyte telomere length emotions, family interactions, and telomere length. Psychoneuroendocrinology. 2016;63:343–350. doi:10.1016/j.psyneuen.2015.10.018

[4] Robles TF, Carroll JE, Bai S, Reynolds BM, Esquivel S, Repetti RL. Emotions and family interactions in childhood: Associations with leukocyte telomere length emotions, family interactions, and telomere length. Psychoneuroendocrinology. 2016;63:343–350. doi:10.1016/j.psyneuen.2015.10.018

[5] Kroenke CH, Epel E, Adler N, et al. Autonomic and adrenocortical reactivity and buccal cell telomere length in kindergarten children. Psychosom Med. 2011;73(7):533–540. doi:10.1097/PSY.0b013e318229acfc

[6] Wojcicki, J., Heyman, M., Elwan, D. et al. Telomere length is associated with oppositional defiant behavior and maternal clinical depression in Latino preschool children. Transl Psychiatry 5, e581 (2015). https://doi.org/10.1038/tp.2015.71

[7] BOYCE, W. T. H. O. M. A. S., & ELLIS, B. R. U. C. E. J. (2005). Biological sensitivity to context: I. An evolutionary–developmental theory of the origins and functions of stress reactivity. Development and Psychopathology17(2), 271–301. doi: 10.1017/S0954579405050145

* вижте препоръчаната от СЗО техника за измиване на ръце тук

Още по темата

  • Мерки за по-добро здраве и по-добре функционираща имунната система

    Някои елементарни, но в същото време ефикасни мерки за по-добро здраве и по-добре функционираща имунната система

  • Сенна хрема, астма и COVID-19

    Дали сезонните алергии улесняват заразяването с коронавирус? Дали противоалергичните лекарства намаляват общия имунитет? Дали заразяването с новия вирус води до по-тежки...

  • Как да поддържаме носната лигавица при COVID19

    Лигавиците на дихателния и храносмилателния тракт са първата бариера срещу микробите. Затова и първото условие детето ни да е здраво, е да поддържаме в добро и...

  • Пране по време на пандемия

    Една от особеностите на SARS-CoV-2 е, че за разлика от повечето вируси, неговата обвивка не е белтъчна, а липидна, т.е. мастна. Това прави миещите и перилните препарати...

  • За ученето от вкъщи

    Дистанционното он-лайн обучение е вече факт и тези чуждици трайно навлизат в речника ни. Но все пак вече може да влезнем в детайлите и да си кажем честно, че има много...

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook