Меню

Какво трябва да се промени в училище – общуване и мотивация

Какво трябва да се промени в училище – общуване и мотивация

13.09.2012 г

В търсене на отговор какво трябва да се промени в училище и кой може да го направи, се обръщаме към хора с различни допирни точки до темата образование.

Първите мнения идват в два разговора, напълно независими един от друг, но сякаш пророчески допълващи се: те са на Силвия Андреева, която от 15 години се занимава с обучение на възрастни, и на Цвета Брестничка – председател на асоциация „Родители“.


В училище са нужни повече общуване и мотивация

В отговорите и на двете се открояват думите общуване и мотивация – и че това са основните неща, които трябва да се променят в училище.

И докато Силвия говори повече за промяна в общуването с децата, за Цвета основното е да се промени общуването между възрастните: учители с родители, а също и учители с учители.  

И докато за Силвия липсва мотивация у децата да учат, за Цвета мотивация е нужна на учителите, за да преподават.

И двете работят за ускоряване на промените, свързани с общуването и мотивацията. Силвия е обучител по програмата за трениране на успешни родители на Gordon Training International и помага на родителите да открият, усвоят и използват ефективни начини на общуване с децата си, така че да подобрят взаимоотношенията си с тях и да укрепят връзката родител-дете. Цвета и председателстваната от нея асоциация „Родители“ реализират обучения за учители и работят за популяризиране на идеята за по-качествено общуване  в учителските екипи, както и между учители и родители.

Пълните интервюта може да прочетете в раздел "Училище".


Родителите могат да направят много повече

И въпреки, че инициативата се очаква по-скоро от учителите, родителите  могат да направят много – всъщност, те са свързващото звено дете-училище: общуването им с децата може да помогне заедно с учителите да ги разбират по-добре и да ги научат преди всичко да се справят, а не просто да изпълняват учебните програми. От друга страна, родителите могат да бъдат и не просто изпращачи и „спонсори“, а да подкрепят учителите в изграждането на  училищна общност, състояща се от родители, учители и деца: да се опознават с другите и да се доверяват на другите родители и най-вече на учителите.

Сигурна съм, че много родители изпитват затруднение в това накъде да ориентират детето си и търсят отговора от учителите – къде се справя най-добре, коя дисциплина му е най-интересна, какви таланти проявява. Безсилие да отговорят на тези въпроси все още се открива и у двете страни. Затова, защото общуването и мотивацията, за които Силвия и Цвета говорят, все още се срещат в малко български училища.


Образованието ще ни заведе в бъдещето

В последните години технологиите „изстреляха“ възможностите за знание и общуване толкова напред, че едва ли преди 50 години някой е можел да си представи днешния свят. Както казва Сър Кен Робинсън (за когото съвсем скоро ще можете да прочетете повече тук), „предназначението на образованието е да ни откара в необозримото бъдеще“. С това си обяснявам защо погледите днес са насочени към създаването на творчески, самостоятелно мислещи, проактивни личности: за да могат по-лесно да се адаптират към бързо променящия се свят.

Клише са вече подходите, с които са израсли поколенията до 90-те години в опита да бъдат превърнати в еднакомислещи, неинициативни възрастни. Насочвани „за тяхно добро“ от родителите им, сред тях днес има много инженери, които са несбъднати художници или лекари, така, както има и много икономисти, които са несбъднати архитекти и т.н. Успокоението идва от това, че и на Запад проблемите са близки до нашите: и там търсят нови модели, които да им помогнат да образоват по-креативни личности.

Уменията, които днешните работодатели по целия свят ценят са най-вече проактивност, инициативност, творческо мислене, работа в екип, умение за търсене и даване на обратна връзка – кое е добре, кое не е добре.

Според Драгомира Шулева, управител на консултантска фирма „Заедно“ в областта на управлението и развитието на човешките ресурси, всички тези умения се тренират, но истината е, че колкото по-отрано се започне, толкова по-добре.

Вече има ясно осъзнат стремеж към това – както сред учители и родители, така и от страна на държавни институции и неправителствени организации. Вече за всички е ясно, че няма как промяната да стане само „на хартия“ и че е нужна промяна в самите нас. Но проблемът е, че именно ние, които не сме учени на инициативност и работа в екип, които сме били направлявани от родителите си и порицавани от учителите си, ще трябва да станем носители на тази промяна. Така се затваря омагьосаният кръг, в който лично аз намирам обяснението защо нещата стават толкова бавно.

 


Снимка: pixabay.com

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Доброволно изтегляне на дигитален видео монитор Philips Avent (SCD620) 

Като предпазна мярка Philips доброволно изтегля и обезщетява притежателите на този модел. Прочети повече...

Харесай ни във Facebook