Меню

Когато мама работи

Когато мама работи

Майчинството ми свършва и трябва да се върна на работа, а не се чувствам готова... Колегите ми имат нужда от мен в офиса, а детето ми е едва на годинка и ми е трудно да го оставя... Работата ми е важна, интересна и ценна за мен, но се страхувам, че ако не съм непрестанно до детето си, то ще страда... Детето ми вече е на детска градина и се виждаме за кратко вечер – имам чувството, че времето ни заедно не е достатъчно.

Някои от тези мисли и опасения може да ви звучат познати. Конфликтът между работата и родителството е една от темите, които занимават умовете и сърцата на много хора по света. Всички психолози съветват да даваме колкото се може повече време и любов на децата си, защото това е инвестиция в умственото и психическото им здраве. Това е така, но времената и условията, в които живеем, налагат да сме активни не само като родители, но и социално. Независимо от причината, поради която майката трябва или иска да се върне на работа след месеци, посветени напълно на бебето, този момент не е лек – нито за нея, нито за детето ѝ.

Когато мама и татко работят много

„Когато мама и татко работят много”

Автор: Несия Ланиадо

Книгата е посветена на дилемата на съвременния родител: как да съчетае успешно работата със семейството, ангажиментите с любовта към децата. И възможно ли е човек, който работи на пълен работен ден, въпреки всичко да бъде родител на пълен работен ден?

 

Издателска къща ТАРА

 

Поредица „Из чуждия опит”

 

 

 

 

От къде можете да закупите книгата:

 

Повече информация

Как да сме пълноценни едновременно в работата и в грижата за децата си

Трудностите
  1. За бебето

Изведнъж мама изчезва и за него се грижи някой друг, понякога съвсем непознат човек. То се чувства изплашено и изоставено, струва му се че мама никога няма да се върне – когато детето е малко и все още няма реална представа за времето (кога, как и колко е минало), 4-те или 8-те часа отсъствие на мама му се струват цяла вечност. Детето става по-тревожно, раздразнително и капризно.

  1. За по-голямото дете

Детето вече ходи на детска градина или училище. Там му се случват толкова много неща, толкова преживявания и вълнения, които не може да сподели с вас, защото не сте наоколо. Вечно му се струва, че нямате време за него, или че работата ви е по-важна. Вечер има да учи или трябва да си ляга рано, а вие сте уморени да играете с него. Възможно е да се чувства самотно и незачетено.

  1. За мама

Изведнъж се налага да превключите от един режим в друг. Вече трябва да балансирате между професионалните си задължения и тези на родител. Това е период на изпитание и за вашата доверчивост – поверявате най-святото си на грижите на някого другиго. Ами сега? Този друг човек ще се справи ли като мен? Ще откликва ли адекватно на нуждите на детето ми? Ще може ли да го успокои, когато плаче? Ще го преповива ли навреме? Ще играе ли дотатъчно с него? Тук освен хиляди притеснения, съмнения и колебания се появяват и емоции като ревност (защото вместо във вашите ръце, детето ви ще бъде в нечии чужди ръце) и чувство за вина (Горкото малко човече, сигурно се чувства ужасно, че го изоставям!).
 

Как да компенсираме липсата си

  1. 1. Най-важна е нагласата на майката. Емоционалната връзка между децата и техните майки е толкова силна, че всяко дете, дори най-малкото бебе интуитивно усеща чувствата ви. Независимо дали му казвате истината или не – то знае какво е вашето искрено чувство към ситуацията и автоматично го приема за „правилно” – ако мама е изплашена, значи се случва нещо страшно и е време да се изплаша и аз.
    Детето винаги усеща вината на майка си, ако тя изпитва такава, особено към него. Вината е по-скоро сковаващо и разрушително, отколкото стимулиращо чувство. Тя е и средство за манипулация в двете посоки. Накратко – от нея няма голяма полза. Затова преди да се върнете на работа, дайте си време да свикнете с тази идея и да се уверите напълно в решението си. Каквато и да е причината, дайте си право да постъпите така, както сте решили, независимо от всички мисли за „изоставяне на малкото съкровище”, които витаят из главата ви.
    Това, че сте на друго място, не значи, че го обичате по-малко. Ако вие сте напълно сигурна, че сега е моментът да се върнете на работа, ако сте спокойна в своето решение, то и детето ви ще приеме този факт по-спокойно.
  2. 2. Говорете на детето си. Освен себе си, добре е да подготвите за новата ситуация и малкия човек. Независимо на каква възраст е – дори да не разбира думите ви, детето разбира чувството ви на загриженост и подкрепа, които проявявате към него в този момент. Ако детето е по-голямо, обяснето му защо мама работи – дори когато нуждите ви не са от материален характер, а искате да работите просто защото ви харесва и се чувствате добре с работата си – кажете му го.
  3. 3. Може да се опитате да поверявате детето си на грижите на друг човек за кратко поне два-три месеца преди планираното завръщане на работа. Така постепенно то ще свикне и ще придобие увереността, че вие винаги се връщате при него. 
  4. 4. Всеки път, когато излизате за работа кажете на детето колко много го обичате, и че веднага щом свършите работа, ще се върнете при него.  Дори да се разстройва при вашето излизане, никога не тръгвайте без да му се обадите. Това би го оставило объркано и изплашено. Дори да успеете да се измъкнете незабелязано, за да няма драма, то рано или късно ще разбере, че ви няма и тогава няма да можете да го успокоите, защото просто няма да сте наоколо. Възможно е детето да се почувства изоставено и дори предадено от вас, ако неусетно за него вие просто изчезнете някъде.
  5. 5. Покажете му разбиране и приемане на неговите чувства. Така то ще се научи да живее по-комфортно с тях, дори когато са негативни. Ще се научи да разбира и приема чувствата на другите, дори когато не му харесват. Когато детето плаче, крещи или проявява агресия по друг начин, не му казвайте да спре, защото това не е правилно, или че няма причина да се разстойва, понеже вие ще се върнете...
    Не можем да обвиняваме другите в чувства, можем само да се опитваме да ги разбираме и приемаме. Обяснете на детето си: разбирам, че сега си много разстроен, защото излизам и няма да съм с теб цял ден. На мен също ми е мъчно, но когато се върна ще играем колкото и на каквото поискаш. И не забравяй, че аз през цялото време те обичам много и винаги ще се връщам при теб.

Как да проявим емпатия към детето?

Какво са емоциите?

Емоциите са енергия, която се заражда в нас и предизвиква физическа реакция като зачервяване или пребледняване на лицето, прилив или спад на енергията, отделяне на хормони и др, и която ни подготвя за действие. Естествената посока на една емоция е отвътре-навън, тоест заражда се в нас и се изразява навън, както децата естествено плачат или се смеят.
 

Важно ли е да се изразяват емоциите?

Да, важно е, тъй като риска от подтискнето им е избухване, когато най-малко очакваме и загуба на контрол над поведението ни. A при продължително затъване в негативни емоции като гняв, вина, тъга, недоволство и др. може дори да се разболеем.


Емоциите при децата

Когато родителят обръща внимание на емоциите на детето и изразява и управлява своите по подходящ начин, всъщност го учи на емоционална грамотност със своя пример. Уважаването и зачитането на детските емоции и потребности е в основата на равнопоставени и партньорски отношения между родител и дете, които надхвърлят ролите и запазват човешкото отношение. Това означава, че както родителят, така и детето преживява емоции и се опитва със своите действия да задоволи потребностите си.

 

Способността да разбираме емоционалното състояние на децата, а и на хората по принцип и да виждаме зад поведението и желанията им техните истински потребности, може да се формулира с думата емпатия. Колкото по-емпатични сме към децата си, толкова по-свързани сме с тях и това засилва връзката помежду ни.

 

Как да покажем, че разбираме детето?

Например, при ситуация с дете, което е тъжно, защото са му се скарали, че 6 часа е играло на компютъра, истинските нужди зад тези 6 часа игра са – да му бъде забавно и интересно, сам да решава как да прекара времето си, увереност че може да мине всички нива на играта. Когато родителят знае за тези потребности, може да помисли за други варианти, така че да е забавно, да решат заедно как да прекарат времето, и по този начин и нуждите на детето ще бъдат зачетени, и на родителя, че се погрижил за здравето на детето.

Родителят може да проявява емпатия към детето като формулира въпроси към него, с които да отгатва емоцията и потребността:

„Тъжен си, защото искаш да се забавляваш ли?“

„Ядосан си, защото искаш сам да решаваш какво да правиш ли?“
 

Важно е да назовем и емоцията и потребността в едно изречение:

Така помагаме на детето да си изясни какво се случва с него, тъй като ако го попитаме „Защо си ядосан?“ или „Защо плачеш?“ може да му е трудно да обясни.


Ориентир дали сме в правилна посока е когато детето отговаря с „да“ на въпросите ни.

Продължаваме със задаването на въпроси, докато детето замълчи и на въпроса „Има ли още нещо, което искаш да ми кажеш?“, отговаря с „не“.

Когато даваме емпатия на детето, зад неговите думи – „той ми взе играчката“, „удариха ме“, „скараха ми се, че играх на компютъра“, търсим коя е основната емоция и коя е потребността – „Раздразнен си, защото искаш да разполагаш с вещите си ли?“; „Ядосан си, защото имаш нужда от сигурност ли?“; „Тъжно ти е, защото искаш да имаш право на избор ли?“. По този начин имаме по-ясна и дълбока представа за чувствата и потребностите на детето и можем да търсим решения, които да са приемливи и за двете страни.

Важно е да сме наясно, че потребностите на хората са универсални, всеки ги има в някой момент, т.е. всеки човек има нужда от сън, почивка, близост, доверие, любов, подкрепа, съчувствие и т.н.

Авторката е водещ на курсове за емоционална грамотност за деца и емпатични умения за родители и учители.

 

 

 

  1. 6. Отдайте се на детето на 100% след работа! Твърди се, че изгубеното време за контакт с децата никога не се връща. Може и да е така, но полза от фиксиране в миналото или трупане на вина, поради допуснати грешки, няма. По една или друга причина, вече не можете да сте целодневно с детето си. Това, което можете да направите, е да му се посветите изцяло, когато сте заедно.
    Затова, когато се приберете вкъщи, общувайте с детето колкото е възможно повече. Оставете домакинските задължения на някой друг или се заемете с тях след като малкият човек легне да спи. Детето ви ще е по-щастливо, ако му намажете филия с лютеница и поиграете с него, отколкото ако заседнете за час пред печката, за да му сготвите нещо по-полезно, докато то си играе само. Всеки има нужада от любов и внимание, така че давайте ги на детето си в изобилие. Така то ще расте по-спокойно и уверено и ще може да дава повече любов и внимание на другите.
    Ако се случи да се върнете от работа изморени или изнервени и нямате настроение и енергия да изграете активно с детето си, бъдете честни с него. Обяснете му как се чувствате и за какво ви стигат силите, дори това да е просто да се гушнете на дивана и да изгледате едно филмче заедно. Не си струва да се напъвате да участвате в някакви динамични игри, ако не ви идва отвътре. Важно е да споделите преживяване заедно. 
  2. 7. Увеличете физическия контакт с детето си! Винаги е добре да гушкаме децата си – така им предаваме не само любовта си, но и ги зареждаме с енергия. Особено полезно за децата е да разтоварват физическото и психическото си напрежение през тялото – всякакъв вид интензивно движение върши чудесна работа (тичане, скачане, танци, боричкане и т.н.). Когато движението става през игра е още по-хубаво. Видите ли детето си изнервено, гневно или свръхнапрегнато, можете първо да се посборите с него на игра, за да разтовари натрупаната агресия, а после хубаво да го нагушкате, заредите и успокоите. Погалване по коремчето с въртеливи движения също успокоява.
  3. 8. Ако детето ви е по-голямо и ходи на училище, оставяйте му бележки или други изненади из къщата. Можете да му напишете нещо, с което ви е впечатлило, да го похвалите, или просто да изразите любовта си към него с най-прости думи. Когато намери вашата изненада, то ще знае, че го носите в мислите си, дори когато не сте заедно.
  4. 9. Създайте интимно пространство между себе си и детето. Измислете и въведете някакви ваши ритуали, за които никой друг не знае – например специално здрависване или пижамена среща преди лягане, в която всеки от вас споделя вълненията от деня. Разказвайте на детето си с какво се занимавате, докато сте на работа. Когато нещо в работата ви притеснява, споделете го с него и му поискайте съвет. Ще се учудите колко интуитивни и полезни съветници могат да бъдат децата! Когато общувате с тях по този начин, ще си създадете взаимно доверие и те също ще ви споделят проблемите си. Освен това така ще изградите у детето си увереността, че то е важно за вас и много цените мнението му. 
  5. 10. Покажете на детето си своята работа. При възможност го заведете в офиса си и го запознайте с колегите си. Така то ще знае къде и при кого отивате, когато излизате от вкъщи и ще е по-спокойно. А ако на бюрото в офиса ви види и своя снимка, вероятно ще се почувства още по-значимо и уверено в любовта ви към него.

Снимка: Photl.com

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook