Меню

Кулинарни вкусове и чувствени аромати

Кулинарни вкусове и чувствени аромати

Откъси от книгата  „Моето дете яде само боклуци” с автори Несия Ланиадо и Джанфилипо Пиетра...

 

Не искам супа и татко се ядосва. Тогава мама ме защитава и му казва: „Но и ти не искаш!”

 

Луиза, 5 години

 

Татко казва, че никой не прави ролца като неговата майка, която обаче е в Канада. Мама казва, че е много любопитна какво слага в тях  - може би мед? И някой ден ще предпприеме това пътуване.

 

Стефано, 6 години

           

От малка съм дебеланка, за мама това беше мания: „Яж, яж, че си слабичка!”. И сега? Минавам от една диета на друга, но не успявам да постигна нормална линия. Благодарение на манията на майка ми.

 

Лудовика, 32 години

 

Въпреки дистанцията на времето, в думите на Лудовика все още се усеща възмущение. Убедена е, че майка й е виновна за това, че трябва цял живот да се бори с някое и друго кило в повече. Вероятно взаимоотношението между Лудовика и майка й има различни корени от гастрономичните. Обаче трябва да се приеме факта, че хранителните навици, „насадени” от родителите, остават за цял живот. И ако като възрастни се тормозим за някое кило в повече, когато имаме дете се притесняваме, че е по-слабо, отколкото трябва. 

 

Данните показват, че 40% от педиатричните консултации са във връзка с апетита. Темата е винаги една и съща: „Злоядо е”, „Яде малко” или използвайки една разкриваща фраза „Детето не ми се храни”: това „ми” в повече би могло да разкрива подсъзнателно желание да бъдеш „изяден” от своето дете, за да станеш отново с него едно, както когато е било в утробата ти. Имат ли право?

 

Проблемът с апетита нямаше да съществува, ако не го бяха създали възрастните”, пише Марчело Бернарди в книгата си „Новото дете”.  „Ако нуждите и желанията на детето бъдат уважавани, ако не се настоява да яде повече от това, което то би искало, ако не се оставяме кантарът да ни безпокои, проблемът с апетита никога не би възникнал.”

 

Срещата с безпокойството започва от раждането на детето.

 

„Храни се, но често и по малко, не мога му определя  график.”

 

Франческа, нова майка      

 

„Гълта четири, пет глътки и хоп, заспива! Проблем е да го събудиш, крещи отчаяно.”

 

Луиза, 28 години

 

„Този път реших да кърмя, но каква мъка да го накараш да суче!”

 

Силвия, 26 години, с второ дете

 

Съмнения, мъки, затруднения превръщат времето за хранене в среща с безпокойството, рискуват да бъдат предпоставка за трудна връзка, която може да съпътства детето много след първите години от живота.

 

 

Детето може да се контролира само

Обаче научните данни изключват каквато и да било вероятност детето да може да се контролира само.

 

Храната не е задължение

Биберонът и кашата удовлетворяват нужда, не са задължение, или още по-лошо, наказание или изнудване. Всички те нямат нищо общо с растежа и здравето на нашето дете. Ако стартираме от това дълбоко убеждение, ще избегнем храненето, столчето или масичката да се превърнат в бойно поле.

 

Чувството, което придружава ястието

Когато детето стиска устни и върти главата си в другата посока на лъжичката, която му поднасяме с грижа и любов, трудно би било да не ни обхване чувството, че сме отхвърлени. По атавистични причини отхвърлянето на храната е знак за враждебност. Нормално е да се почувстваме зле. От тук е лесно да се заключи, че детето ни обича повече, когато се храни добре и ни обича по-малко, когато яде малко. И ето че изскачат фразите, които не би трябвало никога да казваме, например изнудването: „Яж, иначе мама ще плаче!” Или удовлетворението: „Браво на моето детенце, което изпапка цялата каша на мама!”

 

На масата ли се учи дисциплината?

Храненето е преди всичко задоволяване на физиологична нужда. След хранене детето се чувства по-добре и доволно. Храненето е и времето за малки пакости, например хвърлянето на вилицата на земята. Но ако не отговаряме на провокациите на детето (например, когато си натопи и двете ръчички в спагетите с доматен сос), а ги посрещаме с щипка хумор, тогава белите ще загубят от чара си. Точно защото не драматизираме, те стават по-малко забавни и за него.

 

Инстинкта да му давате винаги храна

От векове жената е била тази, която е осигурявала препитанието на семейството и на племето. Майката от край време се е грижела за храната, а по време на глад  да бъдеш дебел е било гаранция за оцеляване. Колкото и да е абсурдно, древното убеждение още съществува и днес, когато заплахата идва по-скоро от свръхтеглото и затлъстяването.

 

„Какво дебеличко дете!”, възклицаваме. Ако формите на детето са закръглени до навършването на първата годинка, не е нужно да се притесняваме. Развенчано е убеждението, че затлъстяването се развива през първата година. Излишъкът от мазнини е все още нормален, твърдят експерти. Но ако килограмите в повече останат след първия рожден ден, съществува рискът цял живот да се бориш за нормално тегло. Дете, което на 4 години още е с наднормено тегло, рискува да стане много дебело. Казва се: „Ще отслабне”. Не е много вероятно. Ако килограмите в повече се дължат на небалансирано хранене, навиците му да се храни с боклуци ще бъдат трудни за коригиране. А в пубертета, когато желанието да бъдат приети от другите надвишава желанието за храна, невъзможността да се освободят от аморфното тяло ще бъде за него или за нея източник на силно страдание.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook