Как храната зарежда нашите клетки?

Във всички етапи на едно заболяване, имунните клетки имат нужда от достатъчно енергия, за да си вършат работата. Храната е основният източник на енергия. Тя навлиза и се усвоява от клетките – клетъчен метаболизъм и чрез различни процеси им отдава енергията си. Клетките не могат да усвоят сложните вещества, от които е съставена - въглехидратите, белтъците, мазнините. Затова ензимите в стомаха и червата предварително я разграждат до по-прости вещества: 

• Въглехидратите – в прости захари
• Белтъците (=протеини) – в аминокиселини
• Мазнините – в глицерин и мастни киселини.
   

Какво е метаболизъм?

Разграждането на въглехидрати, белтъци и мазнини до прости вещества е свързано с:

1. отделяне на енергия, необходима на клетката, за да изпълнява правилно своите функции.

2. осигуряване на градивни елементи за производството на нови и необходими само и единствено на клетките белтъци, въглехидрати и мазнини.

Така в клетката непрекъснато се разграждат вещества, като се печели енергия (1), но и се синтезират нови, като се изразходва енергия (2) – този сложен механизъм се означава с термина метаболизъм.

При среща с патоген (вирус или бактерия), в началото на имунен отговор клетките се активират, метаболизмът им се засилва. С развитието на имунния отговор все повече клетки стават активни, т.е. все повече клетки имат повишен метаболизъм. Постепенно с елиминиране на патогена клетките получават все по-малко сигнали за активиране, метаболизмът намалява. В края на имунния отговор все по-малко клетки са активни и имат повишен метаболизъм, те получават сигнали за стартиране на програмите на клетъчна смърт. Целта е да умрат, в противен случай в тях продължават да се случват гореописаните процеси - възпалението се превръща в хронично.
 

Едната страна на метаболизма – разграждане на веществата

1. При разграждане на въглехидратите и мазнините се отделя енергия, необходима за активиране на вродения и придобития имунитет.

Въглехидратите могат да се разградят до прости захари, а те – до до други вещества чрез процеса гликолиза. При този процес в условия, при които няма кислород, от простите захари се образува веществото пируват. В хода на имунния отговор обаче, нуждите от енергия се увеличават. Затова освен въглехидратите, започват да се разграждат и мазнините. Как става това? Образуваният от гликолизата пируват се превръща във веществото ацетил-коензим А. Мазнините също се преобразуват до това вещество, след като се окислят. И така веществото ацетил-коензим А се разгражда напълно до въглероден диоксид в т. нар. цикъл на Кребс. При този процес се освобождава максимално количество енергия, нужна, за да работи имунната клетка успешно.
 

Защо са нужни антиоксиданти

За разлика от гликолизата, цикълът на Кребс протича в присъствие на кислород, защото именно той окислява веществата (въглехидратите и мазнините) при разграждането им. По време на този процес кислородът постепенно се преобразува до вода, като временно се образуват кислородни радикали. Радикалите са токсични, затова клетките на вродения имунитет умело използват за оръжие – те ги освобождават, за да увредят патогена и/или заразената с него клетка. Ако тези радикали обаче са в голямо количество и не бъдат освободени изцяло от имунните клетки, нито бъдат неутрализирани, те вредят на организма. Те атакуват генетичния материал на клетките, увреждат тъканите и поддържат възпалението, като усложняват протичането на някои по-тежки заболявания, като автоимунни заболявания, диабет. Токсичните им свойства могат да се намалят с приема на антиоксиданти. Антиоксидантите или директно се свързват с радикалите и така ги неутрализират, или подпомагат по-сложни антиоксидантни системи в клетката. Един от най-силните антиоксиданти е витамин С. Затова, когато вроденият имунитет е в силата си и се освобождават много кислородни радикали, се препоръчва приемът на витамин С.
 

Балансът е важен

При пълноценно хранене, целта е да се предлагат достатъчно, но не излишно количество въглехидрати и мазнини. Излишъкът от тези вещества затормозява клетката, кара я да се „замисля“ как да ги складира, когато не ги използва. Обикновено това става под формата на гликоген (голяма молекула от захари). Когато обаче клетката получи сигнали за складиране, метаболизмът в нея се забавя, а енергията се използва не за синтез на нови продукти – белтъци, въхлехидрати и мазнини, а се губи при складирането и за елиминиране на образувани непотребни вещества. Така, вместо да се усили метаболизмът в имунната клетка, която има нужда от това, той се забавя. Клетката не се активира добре и съответно не е ефективна в защитата срещу патогена.  

Важен е и балансираният прием на антиоксиданти – чрез плодовете и зеленчуците. Прекаляването с тях, което може да се получи при предозиране на витамини и хранителни добавки, може да натовари работата на клетката.

Важен е и балансираният прием и на незаменими мастни киселини - чрез рибата, маслата и др. Хранителните добавки, обогатени с ЕРА и омега 3 могат да са добри за индивиди с хронично възпаление и автоимунни заболявания, но могат да намалят ефективността на протективния имунен отговор при инфекции и дори да ни направят по-чувствителни към пневмонии. 

1. При разграждане на белтъците не се образува толкова много енергия, но аминокиселините са важни, за да работи всяка една клетка.

При пълноценно хранене целта е да се набавят белтъци, които при разграждането си да доставят всички важни аминокиселини. Някои от аминокиселините могат да се произведат от други вещества в нашия организъм, но други се набавят само чрез храната – те се наричат незаменими аминокиселини. За възрастния човек незаменими са 8 аминокиселини: валин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, треонин, триптофан и фенилаланин; за децата незаменими са освен тях, също аргининът и хистидинът.
 

Другата страна на метаболизма – синтезиране на веществата

Част от простите захари, мастните киселини и холестеролът се разграждат, а друга част служат за градивен материал. Мастните киселини и холестеролът изграждат клетъчните мембрани, а простите захари обикновено се свързват с белтъци и мастни киселини, като така предават важни сигнали в клетката. 

От аминокиселините различните клетки образуват нови белтъци, според това какво им е нужно в момента. Такива са възпалителните медиатори и ензимите, които се складират в клетките на вродения имунитет и са готови да се отделят при сигнал за инфекция. От друга страна, белтъците са градивен материал за самата клетка и за образуването на нови клетки (клетките се делят и намножават). Това е необходимо при имунна реакция, когато те достигат до мястото на инфекцията и възпалението.

Видно е защо клетките на вродения имунитет са особено чувствителни към наличието на енергия и прости вещества. Колкото по-достъпно се разграждат тези вещества, толкова по-цялостно се усвояват. Някои храни са по-лесно и бързо усвоими от други. Така например в меда и плодовете има лесно-разградими прости захари (захарите са въглехидрати), затова те са предпочитани при хранене на болния.