Меню

Микробиомът – запознаване с микроорганизмите в нас

Микробиомът – запознаване с микроорганизмите в нас

По време на бременността, в първите дни след раждането и до втората-третата година се поставя основата на общността от микроби, която живее в нас. Затова е важно да знаете повече за тях – Микробиом и как да ги поддържате в баланс, добро здраве и числено превъзходство на добрите.

Какво е микробиом?

Това е съвкупността от микроби (бактерии, вируси, гъбички) с техните гени в нас. Сред тях най-много са бактериите. Има добри и лоши бактерии. Добрите, наричани още пробиотични (про = ЗА, биос = ЖИВОТ), се грижат за нашето здраве и живот. Лошите бактерии, както и вирусите, са патогенни (патос = БОЛЕСТ, генезис = СЪЗДАВАНЕ), т.е. създаващи болест, болестотворни. Сред гъбичките също има добри и лоши, а някои бактерии са гранични, т.е. могат да станат лоши при променени условия в нашето тяло.

  1. Микробите са в баланс с нас, когато добрите са повече от лошите. Важно е добрите да бъдат разнообразни по вид и по щам, защото всеки е с различна роля и взаимно си влияят.
  2. Броят на микробите в нас надвишава броя на собствените ни клетки и гени. Затова сме зависими от тях.

Нежеланите гости

Микробите са живи микроорганизми. Но освен тях, в нашето тяло могат да попаднат и неживи чужди тела, срещу които нашата имунна система да реагира. Заедно с патогените, можем да ги наречем нежелани гости:

  1. ЖИВИ МИКРООРГАНИЗМИ:
  • Патогени – бактерии, вируси, гъбички, паразити. 
  1. ЧУЖДИ ТЕЛА:
  • Частици и молекули в храната – пестициди, химикали и токсини, оцветители, консерванти, гмо продукти, тежки метали. 
  • Молекули от прием на лекарства – антибиотици, цитотоксични лекарства, хранителни добавки с високо съдържание на лактоза.
  • Алергени (например полени, фъстъци и т.н.) 
  • Несмлени молекули храна – глутен (в зърнените храни), казеин (в млякото), лактоза (в млякото). 

Чрез въздуха нежелани гости имат достъп до лигавиците на носа и устата ни, а чрез храната – до лигавиците на храносмилателния тракт. 
 

Къде живеят микробите? 

Върху лигавиците. Лигавиците, така да се каже, са нашата „обвивка” отвътре. Те покриват вътрешната част на носа и устата, както и стените на червата ни (най-много микроби живеят там). Добрите микроби се грижат нежелани гости да не преминават навътре към кръвта и лимфата. Чрез кръвоносната и лимфната система те могат да достигнат до всички органи и клетки и да ги заразят или увредят. Кръвта и лимфата ни са забранена зона за всички бактерии и други нежелани гости, включително и за добрите.
 

Какво правят добрите микроби?

  • ПОМАГАТ храната да бъде добре смляна и хранителните вещества (например млечните протеини, пшеничните протеини (глутен), както и млечната захар – лактозата) – пропуснати през чревната лигавица и усвоени от клетките.
  • ПРОИЗВЕЖДАТ различни хранителни вещества – витамини, фолиева киселина и др. По този начин осигуряват постоянно снабдяване на тялото с витамини – нещо, което не можем да осигурим по друг начин.
  • ПРЕЧАТ и ограничават заселването на лигавиците с патогени. 
  • РАЗПОЗНАВАТ патогените и не позволяват преминаването им през лигавиците. 
  • ОБУЧАВАТ нашите имунни клетки да разпознават и обезвреждат нежеланите гости и да толерират добри бактерии да не реагират срещу тях.
  • ПРОИЗВЕЖДАТ собствено оръжие (метаболити) срещу нежеланите гости и го пускат да циркулира в кръвта – нещо като подкрепление за имунните клетки.
  • КОМУНИКИРАТ с клетките в други наши органи и им казват как да действат. Включително с нашия мозък и затова се казва, че могат да контролират характера и поведението ни, както и да влияят на развитието.
     

Защо здравият микробиом е важен

Липсата на баланс в чревния микробиом в ранна детска възраст може да доведе до нежелани състояния, засягащи здравето както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Грижата за добрите бактерии в нашите черва остава важна през целия ни живот.

  1. Микробиом и имунен отговор

В лигавиците и най-вече в кръвта има имунни клетки. Те разпознават и нападат нежеланите гости, за да ги спрат. Когато е насочена към заразени с бактерии или вируси клетки, тази тяхна реакция се нарича имунен отговор при инфекция. Имунен отговор може да се отключи и към други чужди тела – например чужди тела алергени, или токсини, или несмлени добре частици от храни. 

  1. Микробиом и хронични възпаления

Когато постоянно през лигавицата преминават нежелани гости и имунните клетки постоянно се налага да реагират срещу тях, има и постоянно, т.е. хронично възпаление. Понякога, под обстрела на имунните клетки попадат и наши собствени клетки. Засягат се един или повече органи. Говорим за автоимунни заболявания: диабет тип 1, лупус, ювенилен артрит, псориазис и др.
 

ВАЖНО: алергиите, атопичният дерматит, астмата, затлъстяването, диабетът тип 1 са възникнали в резултат от хронично възпаление, засягащо наш орган.

 

  1. Микробиом и храносмилателни проблеми

При здравите хора, лигавицата се покрива от плътен слой добри бактерии – здравословен чревен микробиом (микрофлора). Тези бактерии са способни да неутрализират „нежеланите гости” и да „хранят” клетките на чревната стена. Ако са увредени обаче, това не се случва. Патогени заемат мястото им в лигавиците, увреждат клетките на чревната стена и тя става пропусклива за нежелани гости – пропускливи черва, възпалени черва. Лошото е, че и самите патогени произвеждат токсини, консумират желязото, което приемаме чрез храната, а в същото време няма достатъчно от добрите бактерии, които да произвеждат ценни хранителни вещества за нас и за чревната стена. Появяват се хранителни дефицити. Имунните клетки, намиращи се в чревните стени, също се увреждат.

Именно това е състоянието при хора, което д-р Наташа Кембъл-Макбрайд дефинира като синдром на храносмилателната система и психиката – GAPS, описан в едноименната ú книга. GAPS е „заболяването, което е източник на проблемите, криещо се в храносмилателната система и проявяващо се като всякаква комбинация” от следните симптоми: аутизъм, астма, екзема, хиперактивност, диспраксия, дислексия, алергии, както и на друга група състояния: шизофрения, депресия, хранителни разстройства др. Връзката със състояния, засягащи ума и психиката се обяснява с пропусканите през увредената чревна стена токсини (връзка Черва-Мозък), които достигат до мозъка, както и с пропускането на неправилно храносмлени протеинови молекули като тези на глутена (зърнени храни) и казеина (мляко и млечни). Така, пише д-р Макбрайд, те се превръщат във вещества със структура, подобна на морфина и хероина и достигат до мозъка.
 

Кога започва всичко това?
В книгата си, д-р Макбрайд пише следното: „Храносмилателните проблеми започват в периода на отбиване на кърмачето или в периода, в който майчината кърма се заменя с адаптирано мляко и се въвеждат други храни. В много случаи родителите ясно си спомнят, че диарията и запекът са започнали през втората година, но като се замислят, се сещат за това, че детето им също така е имало колики, повръщане (рефлукс) или други симптоми през първата си година. Когато един възрастен не е имал проблеми с храносмилането в детството, те започват в по-късна възраст в следствие на определено събитие, което е увредило здравето му. През втората година от живота много деца с GAPS стават капризни по отношение на храната, отказват много неща и ограничават начина си на хранене до няколко храни, обикновено съдържащи нишесте и захар – зърнени закуски, хрупкави закуски, чипс, пуканки, торти, бисквити, сладки, банани, хляб, ориз, подсладени кисели млека. Повечето от тези деца отказват да ядат зеленчуци, плодове (освен банани), меса, риба и яйца… освен това е много рядко родители на деца с GAPS да описват процеса на изхождане на детето като нормален.”
 

Важните моменти за изграждане и поддържане на добър микробиом

В първите дни се посяват семенцата на нашия бъдещ микробиом. Оформянето му продължава до около третата година. Раждане с цезарово сечение, липса на кърмене, антибиотична терапия, твърде стерилна среда, в която детето расте и играе могат да са причина за израстване на нездравословен микробиом, резултатите от което са по-често боледуване, по-висок риск от наднормено тегло, алергии и хранителни непоносимости още от ранна възраст, астма, отражение върху развитието и поведението и др.


 

Здравословно хранене за здрав микробиом

За да живеят, растат и да се размножават, микробите използват хранителните вещества от храната, която приемаме. Лошите предпочитат въглехидрати – сладкото, мазното и като цяло нездравословните храни. Добрите – здравословните храни като плодовете и зеленчуците. Когото храним по-добре, той расте и се множи повече. Това означава, че ако се храним предимно с вредна храна (сладко, тестено, рафинирани брашна и т.н.), ще надделеят лошите. От своя страна, те ще искат още такава храна. За да си я получат, ще подават сигнали към мозъка ни. От там идва желанието ни за вредна храна. За щастие, и обратното е валидно. Ако от малки научим децата на здравословна храна, ще подтиснем глада на лошите бактерии, ще позволим на добрите да управляват вкусовете и желанията ни.
 

Как се заселват микробите в нашето тяло?

  1. Раждане – Заселването с добри бактерии се постига в първите дни след раждането – през устата при преминаването през родовите канали (естествено раждане) и кърменето. Посяват се „семенцата” на бъдещия ни микробиом. Важен е и контактът с кожата на майката. 

При раждане секцио, бебето не минава през родовите канали и съответно не получава намиращата се там „порция” добри бактерии. Чрез кърмене е възможно да се възстановят част от пропуснатите при цезарово сечение добри бактерии в червата (чревен микробиом = чревна микрофлора).

  1. Кърмене – Решаващо е дали бебето приема майчина кърма. Некърмените деца имат различен микробиом от кърмените. Това е така, защото майчината кърма довнася значима порция от важните за кърмачетата добри бактерии (основно бифидобактерии и лактобацили), както и разнообразни видове олигозахариди – храната на добрите бактерии, наричана още пребиотици и разбира се защитни антитела от майката. Едва няколко вида от тях се включват в състава на млеката за кърмачета. 

Първите заселници трябва да са предимно бифидобактерии и лактобацили. Именно те ще помогнат за съзряването на храносмилателната и имунната система, ще ОБУЧАТ имунните клетки да разпознават желаните от нежеланите гости. Това обучение е постепенно – затова малките бебета постепенно се излагат на околната среда. Затова ги пазим повече – имунната им система още не е напълно готова да се справи. Затова ги захранваме внимателно. Първите храни, особено предложени твърде рано, могат да предизвикат имунна реакция. Затова с първите срещи с вируси (в яслата или детската градина) децата боледуват по-често.

  1. Свободна игра – Важно е да се знае, че лазейки, слагайки в устата си какво ли не, децата си доставят немалко полезни бактерии и разнобразяват чревната си микрофлора. 
ВАЖНО: Неадекватното използване на дезинфектиращи препарати за почистване и на антибиотици унищожава добрите бактерии в нас и около нас.


Всички наши микроби влияят на вкуса ни и на това да желаем храната, която е важна за тях самите. Нашите вкусови предпочитания се формират в ранното детство и зависят от вкусовете, които усещаме в утробата, чрез кърмата и първите храни. Затова чрез храната, която предлагаме на детето в първите години, „програмираме” и неговите вкусове, съответно, неговото здраве.
 
Според проучванията, смущения в микробиома в ранния етап от живота, като ниски нива на бифидобактерии, предхождат развитието на някои заболявания като алергия (например атопичен дерматит, алергичен ринит, хранителни непоносимости) и затлъстяване.


Материалът е написан и публикуван в книжното издание "Дневникът на мама и татко" от октомври 2018 г

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Доброволно изтегляне на дигитален видео монитор Philips Avent (SCD620) 

Като предпазна мярка Philips доброволно изтегля и обезщетява притежателите на този модел. Прочети повече...

Харесай ни във Facebook