Меню

Рубрики

Въведение Богородично и семейството като малка църква

Въведение Богородично и семейството като малка църква

Още от края на 1 век на тази дата християните си припомнят за Въведението на Светата Богородица в църквата. Това е един от дванайсетте велики празника, почитан е от православни и католици.

Родителите на Дева Мария – Йоаким и Ана – дълго време не можели да имат деца, но усърдно се молели на Бог. В молитва, Света Ана дава обет пред Бога да принесе роденото от нея в дар, за да бъде благословено в него Божието милосърдие. Господ чува думите й и дарява семейството с дете. На празника Въведение Богородично (у нас - 21 ноември) се възпоменава оня ден, в който родителите изпълняват обещанието си и дават  детето си в служба на Бога: На 3 години, те завеждат малката Мария в Йерусалимския храм и се разделят с нея завинаги. Тя била оставена, като другите девици, да живее при храма, предадена изцяло на Бога. Моментът е описан в жития на Светиите така:

“В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи. За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника. Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи."

Въведението на Богородица в храма се свързва с нейното посвещаване в Бога. Скоро след този ден, родителите й си отишли от този свят, а по-късно заявила желанието си да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. По внушение от Св. Дух, свещениците я сгодили за престарелия Йосиф, който станал неин покровител и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Най-уникалното при Въведението на малката Мария е, че тя влязла в светилището, където никой не се е допускал. Първосвещеникът влизал там веднъж годишно. По Божие внушение обаче я въвел на това място и по този начин показал, че тя е била избрана и че това светилище, чрез Божия Син, ще бъде отворено за всички. Тогавашното светилище е днешният аналог на олтара, който не е така непристъпен.


  Какво означава Въведение?

Въвеждането на децата в храма не бива да се разбира като въвеждане в сграда. По онова време ритуалът е означавал въвеждане в Израилската общност, избрана за пазител на вярата и за общуването с Бога. Църквата е наследник на тази общност и затова въвеждането на децата в храма означава приобщаването им към нея, към християнската общност. Неслучайно днешният ден е и за ден на християнското семейство – защото то е малката църква, в която децата ни се отглеждат и възпитават във вярата. Ученето на молитва, причаствяването, слушането на Светото Писание, са само част от това, която се случва в тази малка църква. Но заедно с тях върви примера на родителите и възпитаването в християнските ценности.

Приобщаването към общността, въведението, се правело на 3 годишна възраст, защото тогава било прието да отбиват децата (от кърмене) и да бъдат възприемани като отделни хора.

Следва да разграничаваме въведението от първото влизане в храма. Според старозаветните закони, момичетата се водели в храма на 80-ия ден, за да се извърши жертвоприношение и ритуал за очистване на майката, както и благодарствени молитви, че рожбата е родена здрава. Същото се правело за момчетата на 40-ия ден. Момчетата влизали в храма още на 8-ия ден, за ритуала обрязване.


  Какво се прави на този ден?

У нас православните християни още от миналото честват този ден като заедно с децата си (невстъпили в брак деца) отиват на църква и се молят за здраве и благоволение. Взима се причастие. Вечер семейството се събира около трапезата.


  Раждането на вярата

Вярата се ражда в сърцата ни, тя е нещо тайно. Християнските традиции и ценности, ходенето на църква, почитането на празниците, молитвата, взимането на причастие (при децата до 7 г то не е свързано с пост) може да бъде част от семейния живот, който неизменно има отражение при израстването на нашите деца.

Според Християнството родителите и кръстниците дават кръщението на малкото дете като дар. Така то израства в църквата с нейните тайнства, а когато порастне, само може да осъзнае вярата си или да я отхвърли. Практиката да реши самостоятелно дали да бъде кръстено означава детето да расте извън Бога, докато стигне възрастта да решава само.

Доказана е ролята на родителите за формирането на личността, ценностите, увереността, самочувствието у децата. Още в ранна детска възраст например, родителите могат да им внушат неувереност в собствените им способности, което да им остане за цял живот. Но също така родителите са онези, които могат да научат детето да вярва и да се уповава на Бога.

А това започва със Светото Кръщение. То е тайнственото начало за раждането в небето.


Икона към статията: Въведение на Пресвета Богородица в храма. Фреска от ок. XIV в. от Мануел Панселинос, Съборната черква "Протата" в Карея, Света Гора Атон. Източник: pravoslavieto.com

 

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Доброволно изтегляне на дигитален видео монитор Philips Avent (SCD620) 

Като предпазна мярка Philips доброволно изтегля и обезщетява притежателите на този модел. Прочети повече...

Харесай ни във Facebook