Меню

Заплаха дебне в пластмасите – бисфенол

Заплаха дебне в пластмасите – бисфенол

Децата, изложени на високи нива на бисфенол, увеличават риска си от затлъстяване пет пъти. Това е изводът от изследване, публикувано на 19.09.2012 от JAMA - изданието на американската медицинска асоциация.

Изследователите измерват бисфенол А, известен още като BPA. Съвсем доскоро това бе суровината, която производителите най-често влагаха в някои видове пластмаси. Редица изследвания през последните десетина години доказаха, че бисфенол А, който е подобен на женския полов хормон естроген, се добавя към произвеждания от организма естроген. Продуктите, направени с бисфенол А носят триъгълен знак с цифрата 7.

Високите нива на бисфенол в организма на бременните

пречат на оформянето на половата система на плода, в ранното детство при момиченцата водят до ранен пубертет, при момчетата до нарушени функции на половата система. Освен това бисфенолът повишава риска от поведенчески и неврологични проблеми, рак на гърдата, сърдечно-съдови заболявания, диабет в по-късна възраст, както и до нарушения в имунната система.

Риск? Звучи някак избирателно. По-категоричните изследователи обаче не говорят за риск, а за доказани промени в мозъка, гърдите, яйчниците, тестисите, простатата, щитовидната жлеза, както и промени във функциите на тези органи, дори и при не много високи нива на бисфенол. Влиянието на BPA е най-голямо в етапите на развитие на организма, а се оказва, че бебетата, децата и подрастващите имат и най-високи нива на BPA в организма си.

От десетина години се шуми много около BPA, натискът върху производителите е голям, Канада обяви BPA за токсично вещество, в САЩ и ЕС забраниха използването му в бебешките шишета. Резултатът е, че много производители спряха употребата му. Все пак, важно е при избор на такива продукти да се гледа и за съдържанието на други бисфеноли (например BPAS, BPAF, BPS, BPM, BPP, BPB), защото всички те (с много малко изключения) се маскират като естроген, и да се търсят продукти, направени от безвредните алтернативи на бисфенола.

Как организмът се „снабдява” с BPA?

С храната и водата, които са били съхранявани в пластмасови съдове. От пластмасовите играчки, чесалки за зъби, биберони и залъгалки, шишета, купички и чинийки, които мъниците или пъхат в устата си, или в които сервираме храната и напитките им.

Някъде от края на 50-те години на миналия век бисфенолът става суровина в производството на поликарбонатните пластмаси и на епоксидната смола. А те са навсякъде около нас. Купуваме много храни, опаковани във фолио, в тарелки, в кутии или бутилки, направени от пластмаса, опаковаме сандвича на децата за училище в пластмасово пликче, пием вода от пластмасови бутилки. Много консервирани храни и напитки, включително и детските, са в (метални или други) кутии, които имат фолио, съдържащо епоксидна смола или някаква пластмаса. А децата толкова се радват на украсените с герои от приказките съдинки за хранене.

Бисфенолът в пластмасите е „инертен”, тоест част от въглеводородната структура на материала. Затова производителите твърдят, че той е безопасен. Пластмасата обаче много бързо се напуква и надрасква, което „отваря” пътя на бисфенол към храната. Това се случва и при миенето на посудата с препарати, с топла или гореща вода, в миални машини, както и когато храната съдържа киселини.
 

Децата са по-застрашени

Не само защото органите и системите им са в процес на развитие и се влияят в по-голяма степен от всички токсини, включително и от бисфенола. Но и защото изхвърлянето на тези токсини от организма все още не е достатъчно добре развито при тях. Затова децата в едно домакинство имат по-високи концентрации на бисфенол в урината, отколкото възрастните. Същото се отнася и до неродените деца в утробата на бременните.

Бебетата, които се хранят с адаптирано мляко са сред изложените на най-висока концентрация бисфенол, защото го поемат както от самото мляко (от опаковката, особено при течните варианти), така и от бебешките шишета, с които се хранят. Това показват изследванията в САЩ и Канада, въпреки че контролът върху производителите там е най-стриктен.

Кърмещите майки също трябва да внимават с какво се хранят, защото бисфенолът от тяхното меню се предава с майчиното мляко.

Бебешките книжки „за дъвчене”, чесалките за зъби, меките пластмасови играчки също може да са източник на бисфенол.

Термохартията, която използват повечето каси в търговските обекти, съдържа високи концентрации свободен бисфенол А, който много бързо прониква през кожата. Ако сложим бележката в портфейла си, бисфенолът „напоява” и книжните банкноти, а в торбата с покупки – храните в нея. Тоест, дори и без да подозираме, непрекъснато си го „набавяме”.
 

Какви са алтернативите?

Разбира се, добрата стара керамика и порцелан, както и стъклото като съдове за хранене. Пресните плодове и зелечуци, неконсервираните и непреработваните храни. Кухнята у дома е първата стъпка в опитите да намалим количеството на поглъщаните бисфеноли. За съжаление човек не може да живее изолиран в собствената си кухня, нито да изолира нея самата от света и пазара.

Когато се отнася до производителите на пластмаси, те отдавна правят проучвания и опити с безопасни алтернативи при производството на продукти, които имат допир с храната или от които се правят детски играчки. Защото знаят, че не само законодателството може да спре производството им – потребителят днес е информиран и не посяга към съмнителни стоки. Замяната на бисфенола като суровина е вече факт за много продукти (с полипропилен, например), но не е проста работа, когато става дума за хранителната индустрия. Предполага много изследвания и инвестиции. И макар някои големи производители да го заменят с безвредни алтернативи, засега се въздържат от коментари и не дават информация за новите суровини.

Експертите в сферата на „зелената химия", които се опасяват, че новата алтернатива не означава непременно, че тя е и безопасна, предлагат промяна в цялостната стратегия: да бъдат създадени изцяло нови пластмаси, които не разчитат на петрола като изходна суровина. Така още в началото ще бъдат заложени безопасни материали в тях. Е, такива опити и сега има - биоразградими пластмаси, пластмаси с преобладаващо съдържание на хартия и т.н. Но докато се стигне до масовата им употреба...
 

Бисфенолът ли е най-големият враг в пластмасите?

Пластмасите са синтетични или полусинтетични органични полимери – тоест изградени са от молекули, съдържащи дълги въглеродни вериги. Лошото е, че тези дълги вериги с течение на времето се разкъсват и пластмасата „старее“. Пластмасата трудно се разгражда и затова е проблем за околната среда, но бързото ѝ стареене създава проблем и за човешкото здраве – в храната „изтичат“ химикалите, от които е произведена.

Сред вредните за човека съставки на пластмасата не са само бисфенолите, но и различни пълнители, тежки метали, оцветители, пластификатори, които производителите използват да подобрят свойствата на суровината за пластмасови изделия. А повечето от тях всъщност са токсини.

В следващата публикация ще стане дума за фталатите – скритите в пластмасите пластификатори.

 

Източници:

Journal of American Medical Association: Higher Levels of BPA in Children and Teens Associated With Obesity

Daily Green

Doctors Lounge 

Dr. Mercola

Washington Post: Alternatives to BPA containers not easy for U.S. foodmakers to find

Huffington Post: Toxic Chemical BPA Under Attack, But Alternatives May Not Be Safer

Английската, американската и руската Wikipedia също са използвани за справки

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Доброволно изтегляне на дигитален видео монитор Philips Avent (SCD620) 

Като предпазна мярка Philips доброволно изтегля и обезщетява притежателите на този модел. Прочети повече...

Харесай ни във Facebook