Меню

Рубрики

Защо децата не трябва да се лъжат

Защо децата не трябва да се лъжат

Една истинска история от навечерието на Втората световна война за мъката и огорчението на дете, излъгано и пренебрегнато от майка си. Детски емоции, толкова дълго време таени в душата... Децата ни ще остареят, може би носейки все още чувствата от днешното им детство: "Аз не крещях; плачех кротко, по-скоро ридаех от обида, защото бях излъгана." пише едно пораснало дете ..."буцата, която ми заседна в гърлото от лъжата и измамата, никога не можах да преглътна."           (от редактора)


Бях само на пет години и когато ходех при баба ми, а това се случваше, ако мама ме е изпратила, както тогава се употребявше израза “по някаква работа”, обичах да разговарям с вуйна, която винаги ме обграждаше с голямо внимание. Вуйна беше много млада и се занимаваше освен с всичко друго, което ù се възлагаше в един дом на заможни селяни, и с цветните градини пред и около къщата. Отглеждаше много теменужки, разноцветни мушката, карамфили от нискостеблените до саксийните. При всяко посещение ми откъсваше цветчета от най-дъхавите карамфили. Един ден двете с вуйна се уговорихме тя да ми посади клонка от любимото ми цвете в саксия, която впоследствие да си занеса у дома. Условието ù беше по-често да ходя у тях, за да го поливам.

Речено, сторено. От време–навреме с разрешение на мама ходех да си поливам карамфилчето в саксията. А то яко се захвана за почвата и блажено се развиваше под грижите на вуйна, за моя радост и голямо удовлетворение.

Пролетта пукна и разцъфна навсякъде. Моето цвете също укрепна и наближаваше денят, когато да пренеса саксията в нашата къща. Беше втората половина на м. Май, когато за пръв път се убедих, че няма вечно щастие и радост, че има и лъжа, и измама.

Бях много послушно дете. Думата на мама беше повече от закон за мен и никога не правех нищо против волята ù. Редът и дисциплината в къщата бяха привилегия на мама; баща ми не се вмесваше в нейните методи на възпитание.

В един прекрасен майски ден, когато в съседното село имаше събор с всичките въртележки и виенско колело, мама решила за себе си, че най-лесно ще е за нея да ме изпрати да положа грижи за любимото си цвете, с обяснението, че отиването до бабината къща е по заръка на вуйна ми. Аз отлетях натам като вихър. Но разочарованието ми настъпи още в мига, когато вместо вуйна, вратата ми отвори баба. Вуйна, вуйчо и братовчедите ми бяха отишли на събора в съседното село.

Полях с водичка моето цвете, поподскачах с въженцето на братовчедката ми и ето, че съборяните, т.е. гостите, ходили на събора, се завърнаха. На братовчедите ми им бяха купили по една ярко украсена гумена топка. Позволиха ми да си поиграя с техните нови топки, ама за много малко. Стана ми тъжно, че не притежавам толкова шарена топка и си тръгнах. Това беше началото на още по-тъжния край.

Пристигнах на нашата улица, а тя беше главното междуселищно шосе. Като в кошмарен сън, пред мен се изсипаха от една кираджийска (специализирана за превози) каруца майка ми с брат ми на ръце, който по това време беше бебе, баща ми и двете ми по-големи сестри. Всички бяха пременени в най-новите си дрехи като за събор. Окончателно се сринах. От мъка и огорчение легнах в канавката на шосето и заплаках. Аз не крещях; плачех кротко, по-скоро ридаех от обида, защото бях излъгана. Не исках да стана и да се прибирам у дома, защото се почувствах излишния човек на фамилията. Баща ми ми носеше зрели череши, рано-зрели, купени от събора. Аз ги изсипах в канавката и не ги докоснах.


Много отдавна съм простила тази постъпка на мама; изпитвала някакво неудобство да иде на гости с четирите си деца. Явно неписаното правило за благоприличие го е изисквало...

Оттогава изминаха много, твърде много години. В потвърждение на това ще кажа, че месеци по-късно започна Втората световна война. Но буцата, която ми заседна в гърлото от лъжата и измамата, никога не можах да преглътна. Ето защо децата не трябва да се лъжат. Няма нищо по-чисто и свято от истината. Ако мама ми беше обяснила, че не желае да ме заведе на гости, че трябва от благоприличие да не води три пораснали деца, вероятно щях да я разбера и да се съглася да остана при някоя от бабите си. Но не би.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Доброволно изтегляне на дигитален видео монитор Philips Avent (SCD620) 

Като предпазна мярка Philips доброволно изтегля и обезщетява притежателите на този модел. Прочети повече...

Харесай ни във Facebook