Вероятността вашето дете да е сред децата с недостиг на фолат (форма на витамин B, синтетичната му форма ни е позната като фолиева киселина), е 72%. Да е сред децата с анемия, поради недостиг на желязо – 25,8%. Да е сред децата с наднормено тегло – между 10 и 13%.

Но не винаги можем да върнем времето назад и да наваксаме минали липси. От нас зависи дали в точния период детето ще получи нужните му хранителни вещества. Тази наша роля наричат "програмиране". "Програмираме" здравето и умствените способности. Програмираме поведението, обучението, наднорменото тегло, диабета. 

В резултат на неправилно хранене в детска възраст в органите и системите ни могат да настъпят промени, които ни правят по-податливи на някои заболявания в зряла възраст, включително метаболитния синдром, болести на сърдечно-съдовата система, неврологични и психологични проблеми. Недостигът на определени хранителни вещества може да отключи определени гени, които носим, но в същото време, с правилно хранене и здравословен начин на живот можем да контролираме наследствени заболявания. Или с други думи, не можем да обвиняваме за всичко гените. 

По какво да разпознаем проблема

Когато говорим за правилно хранене, главните герои са хранителните вещества, наричани накратко нутриенти: добре познатите ви белтъци (протеини), мазнини, въглехидрати; хранителните фибри, наричани още влакнини; и разбира се - витамините и минералите. Много от тях – буквално незаменими. Ако не ги получи с храната, тялото ни няма с какво да ги замени. В същото време, тялото ни може да получава някои храни в излишък, с което се нарушава баланса.

Статистиките за българските деца от 1 до 3 години ни насочват към няколко освновни проблема, свързани с храненето*:

• ранно включване на мляко с намалено съдържание на мазнини – 35,5% от децата на 1 година консумират млека с 1,5 - 2% мазнини;
• ниска консумация на риба;
• недостатъчен прием на зеленчуци и плодове, особено на сурови, през зимата и през пролетта;
• ниска консумация на пълнозърнести продукти при децата след 2-годишна възраст;
• висока консумация на сол. 

В резултат на това, статистиките казват, че децата в тази възраст не приемат достатъчно витамини и минерали, особено витамин B2, фолат, калций и желязо. Ето някои цифри:

• с 40% по-висок средно-дневен прием на натрий (готварска сол);
• при 72% от децата на възраст от 1 до 3 г – прием на фолат** под хранителните им потребности;
• при 25,8% от децата на възраст от 1 до 4 г  – анемия, поради недостатъчен прием на желязо;
• при 10,6% от момчетата и 12,4% от момичетата от 1 до 3 г – наднормено тегло. 

Симптоми за недостиг
 

Незаменими мастни киселини = Есенциални мастни киселини

Важни са за нормалното функциониране на мозъка. Подпомагат усвояването на витамин Д.  Омега 3 подпомагат имунитета, дефицитът им се свързва с развитие на обучителни трудности – дислексия и диспраксия. Намаляват и риска от пробеми като хиперактивност и депресия. В дългосрочен план недостигът на Омега 3 може да доведе до възпаления (артрит) и повишен риск от сърдечни заболявания и инсулт.

Омега 3 се съдържат в дивите риби, мазните риби като сьомгата, пъстървата, сардината, херингата и скумрията) както и в зехтина, маслото от ленено семе, сусамовото масло, ореховото масло и ядковите плодове. На пазара се предлагат и под формата на хранителни добавки. Омега 6 по традиция приемаме в излишък от слънчогледовото олио, в олиото от гроздови семки и др. Важно за здравето е правилното съотношение – Омега 3 : Омега 6 = от 1:1 до 1:4. Повишената консумация на Омега 6, съчетана с понижена консумация на Омега 3 се свърза с по-чести случаи на астма. Според СЗО подрастващите, бременните и кърмачките би следвало да си доставят поне 6% от калориите чрез ЕМК, което е двойно повече от обичайната доза.

Припомнете си в един от първите ни бюлетини колко важни бяха те за бебето още в самото начало.

Симптоми за недостиг на НМК:

• прекомерна жажда,
• често уриниране,
• суха кожа, екзема,
• суха коса,
• меки и чупливи нокти,
• пърхот,
• фоликуларна кератоза (гъша кожа, обикновено на горната част на ръцете),

Фибри

Хранителните влакнини, наричани още диетични фибри, са несмилаемата част от храната с растителен произход. Липсата им може да предизвика нарушен дисбаланс на чревната флора и съответно запек, натрупване на токсични вещества от недобре преработената храна и др. Фибрите "запълват" стомаха и създават усещане за ситост. При липса на такова, можем да поемаме повече храна от необходимото. Също така, фибрите забавят рязкото увеличаване на захарта при попадането й в кръвта - свързват се със състояния на повишени нива на кръвна захар. 

Симптоми за недостиг на фибри:

• запек (под 4 изхождания на седмица с твърда консистенция)
• наднормено тегло,
• нестабилни нива на кръвната захар

Желязо

Желязото е важно за производството на хемоглобин – а именно той пренася кислорода в кръвта. За да стига кислородът до всички тъкани, е нужен хемоглобин. Намаленото съдържание на хемоглобин се нарича анемия и най-често е причинено от недостига на желязо. Детето може да има недостиг на желязо, но да няма анемия. Желязото, което се съдържа в животинските продукти (хемово желязо), се усвоява най-добре от организма. За усвояването на нехемовото желязо от зеленолистните и др. зеленчуци и сушените плодове помага паралелният прием на витамин С-съдържащи плодове и зеленчуци.

Симптоми за недостиг на желязо:

• лесна умора
• изтощение
• забавено мислене
• депресия
• напукване в ъгълчетата на устата

Твърде високата консумация на прясно мляко също може да е свързана с ниски нива желязо – прясното мляко е бедно на желязо. За възрастта 1-3 г препоръките са за 400 г мляко с масленост ≥3.6 % дневно. Т.е. не повече от две чаши, включващи количеството, вложено в кремчета, каши и др.

Най-добрият начин за установяване на анемия и железен дефицит са кръвните тестове и измерване на веществото феритин. Внимание: не предприемайте прием на желязо-съдържащи добавки без да направите тези тестове, тък като високите дози желязо имат вреден ефект върху организма.

Калций и витамин Д

Калцият е нужен за нормалното развитие на костите и зъбите, както и има значение за правилното развитие на нервите и мускулите. Липсата му е свързана с развитие на рахит. Витамин Д помага да се усвои калцият от храната, т.е ако не детето не получава достатъчно витамин Д, не приема и достатъчно Калций. А както пише по-горе, усвояването на витамин Д се подпомага от Незаменимите мастни киселини. Витамин Д е важно да се приема (най-вече чрез слънцето) за превенцията на рахит. Източници на калций: мляко и млечни продукти, варива, сусам и сусамов тахан, консервирани риби.

Симптоми за недостиг на калций:

• по-чупливи кости
• жълтеникави зъби
• крампи - спазми на мускулите, най-често нощем, причиняващи неспокоен сън (свързани с недостига на калций, магнезий и калий)

Други

• Силен апетит – нестабилни нива на кръвната захар 
• Възпален език – недостиг на витамини от група B
• Възпаление на ъгълчетата на устните – недостиг на витамин B2 (рибофлавин)
• Напуквания в ъгълчетата на устата (ъглов стоматит) – недостиг на желязо, витамини от група B 
• Болезнени и възпалени устни – недостиг на фолиева киселина, витамин B5 и витамин B6
  
  Прочетете повече по темата в раздел Хранене и здраве и в статията Най-важните хранителни вещества за децата

* Данните са от Национално проучване на хранителния статус на децата до 5 годишна възраст в България, 2007 г, публикуванкнигата "Основи на здравословното хранене на деца до 3-годишна възраст", автори проф. д-р Стефка Петрова, дм, доц. д-р Веселка Дулева, дм, д-р Лалка Рангелова, дм., издателство ПАН

** Folium на латински означава лист. Познайте в кои зеленчуци се намира този витамин. В зеленолистните и в зелените зеленчуци. Вероятно през бременността сте пили фолиева киселина за профилактика на растежни проблеми, най-вече на спина бифида. Фолиевата киселина е синтетичната версия на фолатите в суровите храни. Счита се, че зеленчуците са най-добрият източник на фолати, защото там те са в естествената им форма. 

Използвана литература: д-р Джон Брифа, Здраве от природата