Любяща връзка

Предлагаме ви 49 начина как да помогнете на децата да се почувстват отново спокойни

„Мамо, моля те, не ме оставяй!“ – малко момиченце с цикламено якенце на бели точки на възраст някъде между 3 и 4 г. плаче на вратата на групата в детската градина. Майката, елегантна и интелигентна дама, се опитва да отвлече вниманието на детето в друга посока, за да спре да плаче...

След 1 годинка детето започва да се отделя от нас, както и ние от него. Това отделяне е започнало много по-рано и е много важно за бъдещата самостоятелност на детето. Какво е отделяне, готови ли сме ние и децата ни да се "отделим", защо понякога ни е трудно, защо е важно да се случи? Прочетете в статията на Милена Каменова

През септември започва детската градина. Отделяне, социализация, дисциплина, учене, самостоятелност. Каквото зависи от нас, родителите, да го направим :-) 

Какво точно влагат хората в думата „авторитет“? Особено когато се използва за родителската роля? Често чуваме, че „родителят трябва да е авторитет за децата си“. Дали трябва много да знаем и можем? Да, но вариантът „децата трябва да имат респект от родителите“ звучи повече като „да им вземем страха“.

Всички сме чували израза „Липсват му първите седем,“ но задавали ли сме си въпроса каква истина крие тази народна мъдрост? Повечето хора си мислят, че тя е свързана само с липсата на възпитание у едно детe, но всъщност именно първите 7 години са от ключово значение за развитието на всеки индивид. Повечето от психичните проблеми и отклонения в зряла възраст се коренят не в първите седем години, а в първи дни от живота ни, дори в деветте месеца, прекарани в корема на мама.

„Какво е живо в мен сега?” е въпрос­ – спасителен пояс за всеки родител, който иска да присъства за децата си и да гради с тях връзка, в която децата усещат, че са на разположение с пълната си подкрепа, сила и енергия. Първата стъпка към това да даваме на децата си емпатия е честен отговор на този въпрос.

Възпитанието – най-голямото изпитание, пред което се изправя всеки родител. Да покажеш на детето какво трябва да прави, да не позволиш да върши неща, които не трябва. Да го похвалиш в единия случай и да го санкционираш в другия.

Телевизията е вредна за децата – да, това е ясно. Помните ли си как ни се караха, че ще си развалим зрението, че телевизорът облъчва. При малко ровене се оказа, че всъщност в наши дни това е последното, от което да се притесняваме.

Когато даваме емпатия на детето, зад неговите думи – например „удариха ме“, търсим коя е основната емоция и коя е потребността – „Ядосан си, защото имаш нужда от сигурност ли?“ По този начин имаме по-ясна и дълбока представа за чувствата и потребностите на детето и можем да търсим решения, които да са приемливи и за двете страни.